Спомням си, когато бях на 10 години... Толкова беше хубаво тогава – светът беше идеален, можех само да играя и не знаех какво е това истински, належащ проблем. За мен тогава това беше да изгубя на дама или да не мога да нагбягам някого. Не знаех какво е болка, не и душевна, не знаех какво е мъка... Но един ден... така започва всичко – от един подреден свят се превръща в бъркотия, преобръща се и цялото спокойствие изчезва, изцяло, безвъзвратно, незнайно къде. Този ден дойде и за мен, без да предупреждава, че ще ме разтърси из основи.
Беше лято, все още прохладно. Бях си събрала пари да си купя една играчка- мечта – кукла, много красива, мъничка, евтинка, но мен ми се струваше безценна. Струваше едва три лева.
Една сутрин, точно, когато отивах да си я взема, бях може би най-щастливото дете на света. Станах, облякох се набързо, дори не закусвах и затичах към магазина. Пътят ми се струваше отчайващо дълъг, но нищо не можеше да ме спре да си я купя... или почти нищо.
Както си вървях, без да ...