Кума Лиса и птичият конкурс III

Когато стигнали до шатрата, празненството вече се било разтурило. Изиграните птици и Шаро мислели, че наградените са още зад завесите и затова Шаро се обърнал към охраната, ужким за молба, дали би могъл да отиде в гримьорната, за да вземе автограф от звездите и да им даде букет. Другите птици се били скрили наблизо малко по-навътре в гората, за да не се усъмнят пазачите, че готвят нещо. Соколът пък наблюдавал от високия клон на един бор за сигнала на кучето, ако планът проработи.

Охраната обаче казала на Шаро, че птиците–победители вече не били зад кулисите, а  заминали за тържествен банкет в къщата на рижия котарак. Кучето ги попитало къде се намира тя и те го упътили. Излязъл Шаро от полянката и се скрил в горичката, където го чакали птиците. Заедно замислили нов план.

            Стигнали те къщичката на котарака. И точно навреме. Като се ослушали първо, отвътре дочули думите на червената Кума лиса:

-         А сега, драги ми победители, време е да вдигнем банкет тук във ваша чест…

Едно стеснително гласченце се обадило:

-         Но как банкет, като тук на тази маса няма дори трошица?

Кучето, слушайки, потръпнало във внезапно опасение.

-         Ами, много просто, драги врабчо. Банкетът… ще бъдете… Всички  в и е.

-         Как? - недоумявала кокошката. Какво искаш да кажеш, Лисо? Не искаш ли да кажеш „За всички в а с ?”

-         Хе, хе… Не, пълничко пиленце. Искам да кажа…

Но на кучето му станало съвсем ясно какво искала да каже и шеметно се вмъкнало в къщичката, лаейки яростно.

-         Кума Лисо! Слушай внимателно! Ако само докоснеш птиците, ще те разкъсам и само опашката ти ще остане от тебе!

-         Но, Шаро, аз изобщо не съм искала да сторя зло на победителите! Бяхме подготвили в кухнята банкет, само оставаше да отида дотам и да го сервирам…

-         Да, да! Много добре чух, че каза на бедните птички „Банкетът ще бъдете всички в и е!

-         Но аз не съм искала да кажа… - запелтечила лисицата, но изведнъж всички птички излетели от столовете и се втурнали с крясъци към отворената врата. Черната лисица тръгнала да ги догони, за да ги спре, но на вратата соколът я издебнал, клъвнал я в муцуната и ù избол едното око. Тя надала пронизителен вик и, ослепена, започнала да си ближе раната. Червената лисица се втурнала да ù помага, но кучето я дръпнало за опашката и едва не ù съдрало кожата от бой. Тя на косъм му избягала през задния вход. Черната лисица, слепешката, също се измъкнала.  Котките пък, като по-предвидливи и по-слаби, се оттеглили от къщата, само като чули вика на черната лисица... Къщата останала напълно празна. Избягалите птици-бивши победители се оттеглили, все още уплашени, заедно с бившите им завистници и кучето. Те вече се научили да отбягват лисиците и котките. Зложелателите им също си взели поука и разбрали, че отсега нататък птичките няма да са им толкова достъпни.