Къде си?

Къде си? Защо не мога да те видя? Край мен вървят реки от хора, но теб те няма. Оглеждам се напред назад, но само едни безизразни лица ме гледат. Вървя сред тях и те търся.

Къде си? Ако и ти ме търсиш, поне извикай името ми, за да те чуя и където и да си ще те намеря. Заслушвам се, но нито звук не чувам.

Къде си? Моля те, кажи ми! Трябва ли целия свят да обиколя за да те намеря?

Къде си? И защо те няма тук до мен, за да държиш ръката ми, когато ме е страх?

Къде си? Толкова ли не ме чуваш как викам през тълпата или заради нея не можеш да ме чуеш.

Къде си? Сълзи стичат се по моето лице, страх ме и съм уморена. Ще седна за минута за да си почина и ще продължа.

Къде си? Промълвявам тихо аз с надеждата, че въпреки това пак ще ме чуеш.

Къде си? 

Тук съм! Търсех те и аз, но добре, че спря за да мога да те открия. Виках те, но отговор не чух, тълпата беше толкоз шумна, че усещах как и мен ме заглушава. Тичах и те търсих, но пак не те открих, а знаех колко си уплашена в момента и имаш нужда да съм до теб. Радвам се, че най-накрая седна за да мога да те открия.

Ето те! Възкликнах аз и станах за да те прегърна. Повече не ме оставяй!