В малкото градче имаше само една библиотека. Почти никога Мария не заварваше там хора - библиотекарката често стоеше в отсрещното кафене, явно уморена от тишината и липсата на какъвто и да е интерес към книгите.
Страстта на Мария към книгите се породи още в ранните и ученически години. Детските книжки отдавна не и бяха интересни, беше ги изчела, задължителните също, и затова през дългите, самотни летни ваканции поглъщаше всичко онова, което родителите и си бяха избрали за четене. Често и се караха - че тези книги не са за нея, че чете непрекъснато, по цели нощи и ще си увреди зрението... Това нямаше значение за нея - тя потъваше в друг свят, в друго пространство, книгите я поглъщаха, завладяваха - те бяха хляба за душата и... Постепенно премина от по-леки към автори, които предизвикват размисъл за смисъла и стойността на човешкия живот, които те карат не само да се замислиш, а и да осъзнаеш много от нещата в заобикалящия ни свят. Някои книги Мария препрочиташе по пет-шест пъти... За да ...