Каза ни Пепи как преписвала от „Очерци за българските писатели“. Само дето тя е малка, а ние още по мое ученическо време – трябва да се отбелязва с пр. н.е. – не крадяхме директно. Бяхме се научили като истински професори и доктори на науките да въртим парафрази, да усукваме разни мнения /на Динеков – преподаваше ми после в СУ, на Панталей Зарев – мани, мани, елементарщината, на кого ли не, включително чак на о’Бозе отдавна почившия Боян Пенев/, да казваме нещо чуждо, ама като наше…
После минах на другата позиция и доста време в главата ми беше склад от литературоведчески мнения. Та твърде често от пръв поглед ошашавях нещастния ученик с точната диагноза отде е крал с шепи…
И немалко кражби пропусках – то и складът си има вместимост, не е само за подобни помнения.
А сетне се появи компютърът. И стана лесно. Вкарвам малко от поднесения ми текст и… Хопала, излиза целият. Известно време не казвах на учениците, та се чудеха и маеха що за магьосник съм…
Накрая стана логичното. Проверявам ед ...