Някъде далеч от високите сгради и лъскавите магазини, някъде сред гората, се намираше тайнствената къща на семейство „Карлови”. Те имаха син на име Данте. Той беше малко дванайсетгодишно момче с тъмна черна коса и искрящи сини очи. Къщата на Данте не бе като другите - тя бе като някаква приkaзка за войните и същевременно цветовете ù сякаш разкриваха красива дъга. Но поради някаква причина момчето гледаше с уплашени очи стаите, които обитаваха къщата. Всеки път, щом сядаха да вечерят, Данте казваше:
- Мамо, страх ме е, тази къща не ми вдъхва доверие. Щом заспя и чувам стъпки и гласове на хора из къщата, а щом отворя очи, всичко затихва. Страх ме е, нека се преместим, моля те.
Майка му винаги се чудеше дали фантазията на сина ù не е прекалено голяма, но каза:
- Миличък, тази нощ ще спиш при мен. Не се страхувай, нали аз съм тук. Докато сме заедно, никой няма да те нарани.
След вечерята Данте се вмъкна в стаята на майка си и легна до нея на леглото, като я прегърна силно. „Най-сетне заспа ...