Хайка за смоци - 2глава
Сутринта спах до късно и едва отлепих в 11. Смъкнах се тихо към кухнята. Заварих дядо и баба намръщени. Палачинките, златисти и апетитни, стояха по средата на масата до прозрачно сладко от праскови и аз седнах да ям мълчаливо.
- Няма да дойде с теб – отсече ледено баба.
Бе свалила престилката и я мачкаше в ръка. Устните й приличаха на права черта, а погледът режеше като кама.
Вдигнах глава неразбиращо.
- За хайката за смоци се притеснява – поясни небрежно дядо и сложи ръка на колана. – Ще й мине, хапвай да се разходим. Тъкмо напече силно.
- Никъде няма да ходи – повтори баба. – Майка му живи ще ни одере.
Хвърли престилката на леглото и се приближи до дядо.
- И двамата.
-Тя е в Италия, бабо - дядо нарочно натърти на „бабо”- и ми кимна леко с глава.
Стоях с палачинка в ръка и треперех като зелено листо. По софийските улици не се разхождаха смоци, но пък това беше нещо, което щях да разказвам есента и да събирам очите на всички. Вече не ми се ядеше. Оставих палачин ...