Отворих очи. Странна тишина цареше в къщата. Баба и дядо ги нямаше, но имах бележка на масата. Храната, задачките и три удивителни, че довечера сме на плоча у Яким. Седнах и се замислих. Вярно, че тук е наопаки, но вечер да се налива бетон... Хапнах от летния борш, с всички зеленчуци и джоджен, ометох салатката от печени чушки с чесън и се разходих в градината. Царевицата бе за бране и реших да изненадам баба и дядо. Набрах узрели млади кубаци, изчистих ги внимателно от косата и шумата и ги подредих в котела с вода. Не забравих да постеля на дъното шумки и да покрия царевиците с тях. Бях запомнил от баба това предишния път. Запалих огъня и седнах на столчето отстрани. Кучето така жално квичеше в колибката, че го пуснах на свобода. Юри заскача доволно, почна да се търкаля, да скача на раменете ми, да ми облизва ръцете и съжалих за направеното. Щеше да има караница заради цветята. Цветната градина на баба изглеждаше нарисувана. Имаше толкова много цветя, не знам как им помнеше имената. Освен, че бяха съчетани по вид и по цвят, бяха съобразени дори по височина. Обичах да гледам лехите им сутрин и вечер след поливане. Капките вода светеха върху листата и всички цветя сякаш се усмихваха благодарно.
- Хляб няма да ям, но ще си купя цвете.
Така казваше баба и всеки път като ходеха за нещо в града, донасяше семена или саксия за стаите.
- Какво цвете видях у Мария, чак коремът ме заболя.
Като кажеше така, за дядо беше кристално ясно, че трябваше да се купи същото.
Примамих кучето с хляб, сипах му купичка борш, налях му студена вода и то самичко легна в колибата, предпочело сянката пред убийствената горещина.
Когато царевицата стана готова, извадих кубаците и ги наредих в две чинии. После се замислих и сложих три. Дадох на съседите от двете страни, а третата занесох на дядо Илия. Той се усмихна доволно и ме попита как е ракията. Похвалих я много, макар че не бях опитал от нея. Поговорихме малко за политика и на тръгване бабата ми отряза парче току-що опечена баница със спанак.
- Чиния не се връща празна - отбеляза тя, докато я завиваше старателно със стар чист вестник. - Много здраве на баба ти. Урдата беше хубава. С дядото два дена ядохме.
Урда означава извара. Харесваха ми думичките, които употребяваха тук и как изпускаха частицата „ли” във въпросите.
- Отиваш си да почиваш?
Кимнах и поех към къщи с надежда нашите да са се прибрали. Дядото пак ме изпрати до улицата и ме покани на гости. Попита как ми е пръста, но като видя лепенката, се засмя.
- Вие сте го церили купешко. Нищо, и така може.
Когато напече непоносимо, легнах на хладно в зелената стая и отворих албума със снимките на рода. Имаше поколения мои роднини. Мъжете си приличахме като две капки вода. Погледът, фигурата, сякаш се връщах с машина във времето. Само дрехите бяха различни. Сватбата на мама и татко. Мама видимо бременна, а дядо и баба липсващи, само родителите на мама. Имаше нещо тъмно около цялата женитба на нашите. Трябваше да разбера непременно как се е случила тази история. Както съм гледал снимките, неволно съм се унесъл в сън. Сънувах мама с булчинска рокля, но до нея не е баща ми, а дядо. Събудих се, плувнал в студена вода и скочих да взема освежителен душ.
Следобедът вече преваляше, когато двамата се появиха на вратата, уморени, но явно доволни след калните бани. Чувах, че е обичано място за цялото село, но аз не смеех да се набъркам в калта. Можеше да прихвана нещо. Нашите приемаха моите страхове на шега. За тях бе естествено - част от малкото забавления тук и те ходеха на калните бани като на концерт в опера.
- Готов ли си? - Дядо бе ухилен до уши след следобеда с приятели в калта.
Пиеше ожаднял студен айран със сол, хрупаше сурова червена чушка от градината и опитваше баницата със спанак.
- Естествено - отговорих ухилен и аз.
- Запомни, има няколко правила за плоча - той остави за момент храната и се почеса по лявото ухо. - Железни правила, и трябва да се съобразяваш с тях. Задължително. Дали ме разбра?
- Слушам - целият бях в слух, защото тук правилата бяха различни. Този свят бе уникален, харесваше ми да бъда частица от него и исках да го опозная, защото усещах, че е важно не само за мен, а и за дядо. Бях единственият продължител на рода.
- Първо, работиш каквото ти кажат и колкото можеш. Не се правиш на велик, нито на тарикат. И след плочата – пиеш с мярка. Една бира и край. Никакво смесване на питиета.
- Добре де, нали всичко е свършило вече - разсъждавах на глас. - Наляли сме плочата, мъжете разпускат. Защо са тези изключителни мерки, да не би нещо да се е случило някога?
- Ще ти разкажа какво. – Дядо отхапа пак от узрялата чушка, после от баницата и отпи с наслада от студената течност в чашата. - Преди няколко години ни викат на плоча на Явор. Тъкмо се беше оженил, момичето – хубавица, да я изпиеш в капка вода. И той решил да пристроява стая и баня към спалнята. Мераклийска работа. А и добро момче беше. Всички отидохме вечерта. Много народ се събра. А бе, гледаме по едно време, идва и Чано от долната махала. Тая работа хич не ми хареса. С булката имаха някакво вземане-даване преди година и нещо, но тя избра Явор. И правилно взе решение – кротък и хубав мъж беше Явор. Започнахме ние да бачкаме, но все си имах едно наум. Дай, дай, дай, за няколко часа готови. Измихме се на чешмата и сядаме под лозата да се почерпим. Тя направила, булката, едни салатки, мезета, хубава работа, от мерак - с месцета, с магданозчета, рулца разни с извара, да хапваш и пийваш с пълна душа. Хапваме, пийваме, ама аз все поглеждам Чано. Пие, не хапва, смесва вино и бира, лошо. Ще стане тука беля, викам си и си слагам ножа под шапката. Тъкмо стигнахме до сърмите, Явор се похвали, че ще води булчето на екскурзия в Гърция, щото била златна жена. Влюбен човекът, нормално. И оня кретен, Чано, като се изцепи пред всички: ”Бе, аз, твоята златна, съм я направил жена.”
- И после? Стана ли екшън, а?
- Стана – дядо допи айрана на екс и хапна последната хапка баница. - Като се вкопчиха двамата – като диви прасета в калта. Бой, бой, голямо размазване беше.
- А ти защо не ги разтърва?
Дядо ме погледна снизходително. Един вид, какво разбира твойта глава. Огриза последните парчета от чушката до опашката и поклати мъдро глава.
- То е полезно понякога. Да им излезе яда. Като видяхме, че стига, ги разтървахме, ама едва-едва. Чано го изритахме, друг път да знае да пие и да си държи устата затворена, а не да я отваря като пещера. Изпратиха го няколко души до тях. На Явор се извинихме всички, ама...
- Какво стана с него ?
Любопитството не ми даваше мира.
- Изчезнаха на сутринта.
- Как така? - Бях се втренчил в дядо, да не изтърва и една дума от историята.
- Така. Помислихме, че са заминали в Гърция. Обаче след месец се появи табела, че къщата се продава спешно. Дойдоха брокери от разни агенции. И никой повече не ги видя.
- Къде са сега, не знаеш ли?
Човъркаше ме да разбера. Горан Старши смръщи вежди.
- Не знам, няма да разберем никога. Така и трябва, момчето ми. Явор защити честта на своята любима жена. Ние сме малко село. Нямаше живот за тях тук вече.
- Дали са все още заедно?
Дядо изхвърли със замах огризката в коша.
- Определено – да. Сменят цветята на гробовете на баща му и майка му. Сигурно идват по тъмно. Мъжът, ако е мъж, трябва да си затваря устата. И където си е разкопчавал панталоните, да го знаят единствено той и тя.
Замълчах виновно. И аз съм се хвалил с това-онова пред момчетата. Мислех, че така ще стана голяма работа.
Сините очи на мъжа срещу мен, същите като моите, се втренчиха в лицето ми сериозно.
- И ти ли си ги правил такива?
- Не точно, ама...
Дядо се облегна на стола и въздъхна тежко.
- Какво правиш с някоя сладурана, никой не бива да знае. Истинският мъж не разправя, а прави. Жените усещат мъжкаря и без хвалба. Довечера - една бира. Разбра?
- Че аз тука нямам и гадже - вдигнах рамене и се засмях.
Дядо ме погледна също с лека усмивка и ми намигна.
- Но беше на преглед при Савчева.
Усетих гореща вълна. Дядо беше невероятен. Защо обаче майка ми никак не го обичаше? Трябваше непременно да разбера.
© Илияна Каракочева All rights reserved.