Събуди се рязко... не трябваше изобщо да заспива. Не разполагаше с телефон или друг вид аларма и макар да осъзнаваше реалния риск да закъснее за работа си поспа. И така, младият мъж изскочи от леглото със светлинна скорост и изследва чистотата на лежащите по пода дрехи, майсторски използвайки единствено обонянието си. Макар  да се провалиха на теста, вмирисаните дрехи не след дълго бяха облечени. Бързаше някак мудно. Живот не бе останал в него. Личеше му от километри, че не се е наспал. Цяла вечер игра онлайн покер, под предтекст, че ако си легне няма да се събуди навреме за работа.

Преди да отвори напълно очи се намери по нанадолнището на улица Пир, яхнал жълтото колело на сестра си.Работеше на около километър от жилището си в един супер маркет. Работното му място се падаше право по нанадолнището, така че най-после имаше време да дойде на себе си. Първата му трезва мисъл  – “ Пуст късмет! Как така ще се успя...”

Петнадесет минути по-късно се озова пред магазина. Закъсняваше.През ума му бяха минали десетки „годни” оправдания, които все още не беше използвал. Имаше талант в това... да се оправдава или по-скоро богат опит. От край време нашият подвеждаше хората. Не го правеше нарочно или поне не в началото, но после му стана навик... а и сякаш беше започнало да му харесва или поне да не го притеснява.

Пристигна пред магазина и не след дълго изруга:

- МАЙКА МУ СТАРА!!! - разбесня се младежът. Въпреки, че сестра му го беше предупредила да си запише кода от ключалката на колелото, той бе решил, че ще го запомни. „Само 3 цифри са... нищо сложно, да не съм простак като Генади. Оня дебил дето си забрави пин кода на дебитната карта! „ .

Двадесет минути в бъдещето откри кода.На този етап бе закъснял толкова много, че реши да изпуши една цигара - „К'во пък толкова - като е гарга ,да е рошава!”.

Най-после се яви пред управителя, час и половина след като смяната му беше започнал. Посрещнаха го притеснен глас.

- Момче жив ли си! Не вдигаш телефона, съквартиранта ти каза, че не те е виждал от вчера, решихме ,че ти се е случило нещо! Добре ли си? - Рангел беше искрено загрижен. Дяволското изчадие – неговия служител някак печелеше хората и те му вярваха безрезервно, поне в началото.

„Браво на Гената ! Е – за т’ва го оважавам!Прикрива ме когато трябва”- усмихна се вътрешно негодника.

- Изобщо не съм добре, не съм мигнал цяла нощ, ако знаете какво ми се случи... потресен съм. Но ще ви разкажа после, че и без това съм закъснял.

- Дума да не става! Вир вода си, клепачите ти са ударили земята и едвам дишаш! Пусни си едно кафе, изпуши една цигара, за да дойдеш на себе си. Работата няма да избяга.

-Ох, благодаря ти шефе, само че се прибрах точно за минута колкото да се преоблека и нямам нито пари, нито цигари... 

- Ето ти 5 лева, вземи хапни нещо, съвземи се и се върни. Не бързай! Здравето преди всичко.

„Найс”- каза си измекяра и взе на драго сърце парите. Но не и преди да каже:

- Благодаря ти много Рангеле - за разбирането и ресурса, ще ти върна ослугата утре! - Нямаше да го направи.

Сетне, продавачът излезе от магазина и се запъти към близкия бар. Поръча си една бира и седна да почива заслужено. Чудеше се кога ли ще си получи заслуженото.

Както си пийваше спокойно в 9,30 сутринта, саморазрушителните му мисли го нападнаха. Доброто в него протестираше против това – в което се беше превърнал.

Припомни си събитията от миналата вечер и започна да ги анализира.

*10 вечерта.Свършва работа и се прибира пеш, студено му е и проклина , че не си е купил яке. От месеци се надъхва... но първоначално не му стигаше... мотивация, а сетне пари.” Да си пушач излезе скъп навик да го е...”

*40 минути по-късно. В апартамента на съседката си е , а същата му се пада и сестра.Използва факта , че си ляга късно за да се видят - пък и да изкяри една вечеря. Дойде му на ум да „заеме” и колелото на жената – да не си губи времето с ходене.

*час след това. Прибрал се е в къщи.Изморен  е и му се спи , но си прави кана силно кафе и се включва в покер турнир.”За малко да ги бия мършите... ама са калиткари от класа, как само на мен не ми върви...” – въздъхна дишащият труп.

Доброто в него проговори:

- Гледай бе, виж се на какво приличаш! На някой долнопробен наркоман. Стегни се малко. Измършавял си –ядеш само глупости, в университета не си стъпвал от месец и игнорираш приятелите си – вземи си намери телефона и изчисти тая мизерия у нас.

„Колко досадно... да имаш съвест.”  – каза си картоиграча и удави въздигналия се гневен изблик с голям гълток пиво.

Това, че беше замислен и недоспал, изобщо не затъпяваше сетивата му. Веднага забеляза, че бармана се е обърнал и си чопли телефона. Това светна лампичката му за евакуация и дим да го няма.” Какво по-хубаво от безплатна бира за начало на деня”. На път към супера, в който работи, се отби до магазина да си вземе едни цигари от конкуренцията: първо - на промоция са, след като му паднаха 5 лева от небето и второ „ Е*ал съм го шефа, оборот ще му правя...”

На влизане на работното място, установи че има нова колежка – красива при това. Мигом изправи снага и засука мустаки, а след това отиде да и се представи:

- Здравей, сладурано! Как си? Приятно ми е да се запознаем, казвам се Таньо. Бай Таньо.