Може би и ти ще бъдеш от онези хора. Хората, които се вмъкват в живота ти и оставят дълбоки, вечно личащи, неболезнени, но грапави белези. Хората, които изпращат медени, топли искри в сърцето ти. Хората, чието огорчение не можеш да гледаш без изпепеляваща мъка в душата...

Обичам те, знаеш ли, че безумно те обичам? Без пагубната страст на несподелената любов. Обичам те като част от себе си, както розата обича слънчевите сутрини, както напуканата августовска земя обича дъжда, както птицата обича безкрайните висини.

Обичам те. Вероятно никога няма да напуснеш мислите ми. Ще бъдеш винаги там, усмихнат, с блеснали светли очи. Няма да изгарям за силните ти ръце. В малкото късче душа, отредено за теб, винаги ще се топи сладка радост, един красив, кадифен спомен, тръпчиви нотки малинови трошици смях.

И винаги ще те обичам...