ЛЕГЕНДА ЗА ФАУСТИНА
ПЪРВА ЧАСТ
Писмото
Мила Фаустина,
Пак се обръщам към епистоларната форма, за да ти кажа това, което имам и искам да ти кажа, защото словесното общуване с теб е трудно постижимо. При не многото ни разговори на живо, а и по телефона, ти винаги си взимала думата и не си я „пускала”, а когато съм се опитвал да ти кажа нещо, което не е в твоя възхвала и представлява дори най-малък укор към теб, или си тръгваш, или ми затваряш телефона. На всичкото отгоре, по теми, които не те интересуват, ме прекъсваш и не ме слушаш.
Всъщност, сега като се замисля, си давам сметка, че за тези 10 или 12 месеца, откакто се появи в офиса и след това в живота ми, не съм имал нито един смислен, задълбочен разговор с теб. Почти всичките са били твои монолози на тема Фаустина, нейните преживявания, или случки, събития и хора, които са свързани с теб и твоя интересен, но и „толкова объркан живот” (цитат от Фаустина).
Другата причина да седна и да пиша е многократно изразяваното ти пред мен желан ...