Легенда за сънищата

     - Дядо, време е за още една приказка! - викаше детето. – Вчера ми обеща!
     - Да вярно е, обещах ти – отговори дядото, – тогава ще ти разкажа.
Питал ли си се някога какво е това сънят? Какво става, докато спим? Да, разбира се, че си се питал – усмихна се дядото, – всички хора се питат. Това е една от най-интересните теми. Сънищата вълнуват всички, както децата, така и възрастните. И все пак, все още никой не е разгадал тяхната мистерия. Но другите не знаят нещо важно, не знаят това, което аз знам, това, което ще ти разкажа сега. Готов ли си?
     - Да! - развълнувано отговори внучето. – Разказвай!
     - Добре. Едно време, още когато светът бил наскоро сътворен, сънищата не съществували. Хората не сънували и не знаели какво е това. Единственото, което съществувало за тях, било реалността. Те били щастливи да живеят така.
     По това време живеело и едно малко момиченце. Тя се казвала Вяра. Тя била нормално 10-годишно момиче, интересувала се от същите неща, както всички съвременни и тогавашни деца. Играела с връстниците си, помагала на майка си и баща си и била много послушно момиче. Но нейното семейство било много бедно. Едва свързвали двата края.
     Въпреки всички трудности, които имало семейството, всяка вечер преди да заспи, Вяра лежала на твърдото легло и мечтаела. Мечтаела за най-различни неща – тя и семейството ѝ да спрат да гладуват, да си има братче... също така мечтаела и за други неща, такива, за каквито мечтаят всички деца – да бъде принцеса, да може да лети с птиците, да плува редом с лебедите, да тича рамо до рамо с гепардите... След като всички тези мисли минавали през ума ѝ, тя заспивала по-щастлива от всякога. Така, във времето, Вяра мечтаела все повече и повече, докато не решила, че мечтите ѝ трябва да се сбъднат на всяка цена. Пътувала из различни далечни и непознати земи. Срещала всякакви хора и ги молела да ѝ
помогнат, но никой не знаел как, докато един ден не срещнала един старец, който ù казал да попита боговете.
     „Боговете сигурно ще знаят как да ти помогнат - казал ѝ старецът. - Те живеят на върха на най-високата планина, там ще ги намериш“.
    Момичето се зарадвало и веднага се запътило натам. Вървяло много
време, но накрая стигнало.
    „Какво искаш от нас?“ - попитали я боговете.
    „Всяка вечер, преди да заспя, аз мечтая - рекло момичето - и много, много бих искала тези мечти да бъдат реалност.“
    При тези думи боговете се засмели.
    „Съжаляваме, но не можем да изпълним молбата ти - казал ѝ главният бог. - Представи си какво щеше да стане, ако всички хора идваха при нас със същата молба. Светът нямаше да е същият.“
    Но Вяра не се отказала и продължила да ги моли. Стояла дълги дни и нощи на върха на планината във вятър, студ и сняг. Боговете я гледали. Накрая я съжалили и се събрали да решат какво да правят.
    „Не можем да изпълним молбата ѝ, но какво да направим, за да е
щастлива?“
    Те мислели много време, но накрая измислили идеалното решение. Сещаш ли се какво е то?
    - Не, какво? - с нетърпение попита внучето.
    Дядото се усмихна.
    - Тогава боговете измислили цял нов свят, в който мечтите на всички хора да могат да се сбъдват, независимо какви са те. Този свят съществува и днес, това е светът на сънищата. По този начин хората са способни да сбъднат и най-невъзможните си мечти.
    А сега, ти искаш ли да се пренесеш в този свят?
    - Да, но утре ще разкажеш още една приказка, нали?
    - Разбира се - с усмивка отговори дядото. – Лека нощ!
    - Лека нощ! - каза внучето и легна в леглото.