Легендата за непознатия воин
„Да се биеш за тези, които си изгубил и за тези, които не искаш да изгубиш. Да се биеш за това, което си изгубил и за това, което не искаш да изгубиш.“
„Светът е толкова жестоко място. Много от хората губят своята човечност и сила. Много сърца биват отровени. Много сърца биват разбити...“
Лъчите на слънцето бавно падаха, минавайки през красивите елхи, които бяха покрити със сребърен прах. Студенината се издигаше и се развихряше в небесната шир, летейки дълго над снежните планини.
„Много сърца биват разбити, но винаги ще има надежда, която да ни крепи. Един ден всичко ще бъде решено, когато загубите най-ценното в живота си.“
Спокойно, плавно, разказвайки една история, която не беше завършила. Легенда, която дълго време щеше да се носи от уста на уста, от ухо на ухо. Точно така. Легенда, която дълго време ще гори преди да изчезне над огнището, разпръсквайки се самотно възпяла своите герои.
А докато слънцето минаваше своя път по небесната шир, героите на минал ...