Глава 2
Воинът на залеза
Ако някой ми беше казал, че ще ми се случи „това“, никога нямаше да му повярвам. И, че щях да се запозная с „тях”. Никога нямаше да осъзная колко е жестока съдбата с хората, които не са достатачно „еднакви“ с останалите около тях. И ако някой ми беше показал „онова“ щях да го сметна за луд. А може би дори щях да посегна към него с цел да отнема живота му само, защото така са ме научили. Ако някой ми беше казал „онези думи“, нямаше да се вслушам в тях и да открия онази безгранична красота, която се крие зад сенките, които се люлеят в синхрон с вятъра.
Всяко нещо в този свят си има представител. Всеки човек има своя специална сила, свой начин на говорене, глас и облик. Имената на потъпканите цветя не се помнят. Те бива гравирани върху плочи, а след това биват забравяни. Освен да се възнесем и да паднем трябва да умеем да се задържим въпреки жестоките стрели на този живот. Толкова хора... толкова различни сили... толкова различни истории и съдби щяха да се разкрия ...