Леля Пена и Смъртта
/из романа-пъзел "Калейдоскоп"/
На вратата се позвъни. Леля Пена отвори и учудено загледа непознатата фигура в черно наметало, през януари с коса през рамо:
- Кажете, госпожо, но по-бързо, че започва филмът. Мен ли търсите? Я, влезте вътре, да не изпусна началото…Ето – 447 серия… А, това е Мариана. Добро момиче, ама все го лъжат разни лоши мъже… А вие по каква работа при мен? А, май се сещам. Смъртта, нали? Е, добре – знаех си, че ми е време, вече осемдесетте подкарах… Няма проблем, но почакай поне да догледам тоя епизод. Щото сега Леонсио ще разбере, че Мариана се сгодява с Енрико, а Луис Алберто чака във вилата своята Клара. Ех, живеят си хората! Какви страсти, каква любов, на пазар с въртолет ходят… А ние – цените вдигнали, дядото се напил, внукът се напушил… Ама ти гледай, гледай… Това е дъщерята на Мариана, но и двете не го знаят. Тя я роди в 123 серия, обаче един разбойник отвлече детето, пък след три серии го убиха и не можа да й каже чия дъщеря е… А това русото момче е Паоло – той е влюбен в дъщерята на Мариана. Извинявай, че рева, ама тоя филм… Та, викаш – за мен идваш?
Смъртта кимна, вперила в екрана празни кухини.
- Ама сложи в ъгъла тая коса, да не се порежеш нещо. Виж, виж – тоя е дон Педро. Баща е на Мариана, ама и той не го знае. Какво ТКЗС имат – там му викат хасиенда… Той му е председател. Тръстика режат, ракия варят. Тъжен е, защото жена му избяга в 199 серия. Мислеше, че го е хванала в изневяра, а той само превързваше ранената Вероника… Тя в 201 серия се омъжи за Леонсио, но в 211 го напусна… Защото тогава той много хойкаше по жени. не можаха дори десет серии да си поживеят, горките. Пък аз моя го търпя петдесет години, ама къде при нас такива страсти! Иначе досега да съм го гръмнала… Аха, ето го полковник Алварес. Той обича доня Марияна, но е лош човек. Не му вярвай, че така хубаво и леко й говори. И аз му вярвах две серии, ама видях в какви бардаци ходи тайно. И сега… Ох, свърши! Слушай, Смърт, бъди човек – остават някакви си 147 серии. Дай да си ги догледам… Ако може де!
Смъртта кимна, взе косата и излезе. Щеше да се върне на другия ден. Да види ще успее ли доня Мариана да намери дъщеря си…
© Георги Коновски All rights reserved.
