…
Вече съм вкъщи, а все още си представям Лео. Ако не беше Марин, може би разговорът би тръгнал в друга посока… Но да си призная шефът е много забавен и вечерята си я биваше. Дълго време не можах да заспя и най-накрая, унасяйки се, си припомних думите на Марин, че не е необходимо да ходим на работа преди обяд и последната мисъл в съзнанието ми беше, че това е чудесно. След това съм спала непробудно до сутринта. Като казвам сутринта, имам предвид седем часа, по-късно от това не мога да спя.
Утрото надникна в прозореца ми. Спя без да спускам пердета. Това е интересен навик според една приятелка. Блокът срещу жилището ми беше по-нисък и нямаше опасност някой да ме вижда дори на осветление. Можеше да се излежавам малко, но това не беше в стила ми рано сутрин. Направих сутрешния тоалет и се заех с лека гимнастика, съзнавах, че много съм се отпуснала. В Ловеч тренирах усилено три пъти в седмицата, но тук всичко минаваше само с малко гимнастика сутрин. Съвсем ще изляза от форма. Но като погле ...