Кучешки живот
Постепенно се стъмни. Настана време да поразгледам. Исках да видя пристанището. Взех колелото и го подкарах. Гледах да се придържам близо до водата от дясната ми страна. Вълнението в мен отново се покачваше. Трябваше да намеря кораб плаващ за Куба, да се промъкна и да се кача на него. Започваше вторият етап на мисията!
След леко изкачване минах под тунел. Карах по непознатите тъмни улички. Нямах време да опознавам града. Тази негова част определено пустееше. Тръпката ме влечеше към пристанището. Естествено не се затрудних много докато го намеря. Успях да разгледам входа му. Имаше даже спрял и някакъв кораб. Беше затворено и със сигурност се охраняваше. Затова мръднах по-надолу по уличката и от едни храсти се опитах да разгледам пак. Скрит в шубрака, гледащ към кораба си дадох сметка че така трудно ще разбера за къде плава. Най-добре щеше да е утре на светло да се опитам да вляза на пристана и да попитам. Засега нищо повече не можех да направя.
Излязох от укритието си и се ...