Лети, гълъбче бяло, лети.
Лети в милостиво небе.
Не казвай на Mира довиждане.
Не позволявай мечтите ни да умират.
Под сянката на тъгата.
Сълзи горят в сърцата.
Лети, гълъбче бяло, лети.
Лети в милостиво небе.
29.01.2011
© Мартин Николов All rights reserved.
perperikon
Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...
Katriona
Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...
azura_luna
Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...
Мильо
Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...
Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...
Heel
Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
