Какви ли не ги дробим из форумите. Някои започват така да се харесват, та се чудя как се удържат да не скъсат веригите и да хукнат нанякъде. Други все недоволни. Бе цвете да видят на снимка, ще търсят родословието му, белким докажат, че в него има остатъчна радиация от Чернобил или от Фокушима, че по-прясно. Така след едно мое писание прочетох, че тия, които сме останали тук, разбирай България, сме се сбръчкали от завист, че не сме дигнали дисагите овреме и сега имаме сили сал за едното съжаление. Завиждали сме, видите ли. Някак си ни гризяло отвътре, човъркало ни, вътрешно сме се наричали будали… И понеже това никога, ама никога не ми е минавало през ума, се замислих – какво аджеба пък ме задържа тук? Като се огледам, край мен няма кой знае колко белези на материално благополучие, няма изобилие от луксозни вещи, или всъщност не мога да си го позволя. Истината, обаче е, че и да мога, няма да го направя. Защото ненавиждам консуматорското общество. Впрочем, това е единственото, което нен ...