Лицето на съдбата
906
0
0
1 min reading
ЛИЦЕТО НА СЪДБАТА
За да ми докаже колко лесно е човек да повярва в каквото и да било, повика жена си и като ме посочи, каза й:
- Ето този е, когото сънувах нощес и питаше за тебе и каза, че ще дойде пак, за да те вземе.
Жената се почуди и много се уплаши, настойчиво гледаше мъжа си и нямаше сили да пророни дума.
- Стягай се, жено - каза й той - явно такава е волята на съдбата.
Горката жена, чупеше пръсти и не смееше да ме погледне. Изглеждаше много объркана. Първото, което успя да каже е, че поставила гозба на огъня и трябва да я разбърка, да не загори. И не е ли по-добре първо да похапне гостът.
- Нито е гладен, нито е жаден - изрече мъжът. - Върви и се стягай.
- Защо? - попита жената с немощен глас, но бях поразен от чувството, че е готова да се подчини.
Наистина не вярвах на очите си, когато я видях да влиза обратно в къщата. Опитах се да се усмихна и с това да приключи всичко, но в този миг вратата се отвори и тя се появи с малък вързоп в ръка.
- Вървете - чух да казва мъжът й. - А сега вървете.
Едва ли има някой, който ще ми повярва, но ние наистина тръгнахме. Отдалечавахме се бавно от къщата, без да се поглеждаме и очаквах всеки миг гласът на мъжа й да ни настигне и да оповести края на тази не съвсем почтена игра, в която се бяхме забъркали всички. Правех все по-малки крачки, когато много отдалеч гласът ни настигна - бяха нашите две имена. Най-сетне, помислих си и бях готов да спра, но тя продължи да върви. Настигнах я и вместо аз да я хвана за ръката, стори го тя.
- Не се обръщай - чух я да казва с толкова решителен глас, от който ме полазиха тръпки. - Зная, че му е трудно, но ако го послушам сега, цял живот ще се разкайва за слабостта си и нито на мен, нито на себе си ще прости.
Опитах се да възразя.
- О, не - отвърна ми тя. - Човек е способен на всичко пред лицето на страха или пред лицето на съдбата, но кога е излизал победител?
За да ми докаже колко лесно е човек да повярва в каквото и да било, повика жена си и като ме посочи, каза й:
- Ето този е, когото сънувах нощес и питаше за тебе и каза, че ще дойде пак, за да те вземе.
Жената се почуди и много се уплаши, настойчиво гледаше мъжа си и нямаше сили да пророни дума.
- Стягай се, жено - каза й той - явно такава е волята на съдбата.
Горката жена, чупеше пръсти и не смееше да ме погледне. Изглеждаше много объркана. Първото, което успя да каже е, че поставила гозба на огъня и трябва да я разбърка, да не загори. И не е ли по-добре първо да похапне гостът.
- Нито е гладен, нито е жаден - изрече мъжът. - Върви и се стягай.
- Защо? - попита жената с немощен глас, но бях поразен от чувството, че е готова да се подчини.
Наистина не вярвах на очите си, когато я видях да влиза обратно в къщата. Опитах се да се усмихна и с това да приключи всичко, но в този миг вратата се отвори и тя се появи с малък вързоп в ръка.
- Вървете - чух да казва мъжът й. - А сега вървете.
Едва ли има някой, който ще ми повярва, но ние наистина тръгнахме. Отдалечавахме се бавно от къщата, без да се поглеждаме и очаквах всеки миг гласът на мъжа й да ни настигне и да оповести края на тази не съвсем почтена игра, в която се бяхме забъркали всички. Правех все по-малки крачки, когато много отдалеч гласът ни настигна - бяха нашите две имена. Най-сетне, помислих си и бях готов да спра, но тя продължи да върви. Настигнах я и вместо аз да я хвана за ръката, стори го тя.
- Не се обръщай - чух я да казва с толкова решителен глас, от който ме полазиха тръпки. - Зная, че му е трудно, но ако го послушам сега, цял живот ще се разкайва за слабостта си и нито на мен, нито на себе си ще прости.
Опитах се да възразя.
- О, не - отвърна ми тя. - Човек е способен на всичко пред лицето на страха или пред лицето на съдбата, но кога е излизал победител?
© Константин Делов All rights reserved.
