Пипалцето се стрелна, уви се около сивата нишка и я издърпа надолу към събралата се тъмнина. Сивотата се разтвори в мрачната течност, енергията от нея се освободи и след миг объркване застана на края на заплетената структура и се превърна в част от нея. Пипалцето отново се издигна и започна да преследва друга нишка. Десетки пипалца, рояк гонеха чуждоземната атма като странна гладна твар на морското дъно и се хранеха с нея. И за двете седмици, през които Чарли наблюдаваше структурата, тя беше пораснала с около педя. Ако мошеникът трябваше да чака Сам да събере така достатъчна маса, за да функционира нормално, щеше да побелее… ако въобще това беше възможно. Да побелее. Казра щеше да се събере евентуално, но методът му с пипалцата беше изключително неефективен, въпреки че явно беше и единственото, което работеше. Чарли беше донесъл кристали с атма, буркани с фантоми и сега дори един пишман-бандит, който се беше опитал да го обере, лежеше в обсега на пипалцата, само че Сам не искаше да яде нищо освен странната сива атма. След множеството неуспешни опити да го нахрани, мошеникът се зачуди дали структурата въобще е приятелят му, или само нещо подобно на него.
Чарли клекна до течността, погледна я втренчено и попита на глас:
– Защо си локва?
Почти мигновено познато усещане за умствена връзка изникна в съзнанието му. По нея не дойдоха думи, но се появи усещане. Дълбока, тежка, едва преодолима… досада.
– Много смешно!
Чувство за зъбата усмивка. Неоспоримо доказателство. Локвата беше Казра. И Чарли трябваше да му помогне, иначе Елизабет нямаше да му проговори.
– Сам, ти си най-малоумната атма, която съм виждал! Но поне не се отказваш. Хищен октопод със зъл нрав – да, но поне си достатъчно смел и упорит.
Мошеникът отново изпита досадата, преди менталната връзка да се затвори. Разрови из торбата и извади един от кристалите с атма, които все още не се беше опитал да използва върху Сам. След миг колебание освободи енергията вътре.
Къдраво зелено облаче се издигна от камъка, огледа се и веднага се втурна към Чарли. Опита се да се скрие в него, но за разлика от преди, този път мошеникът не му позволи. Облачето опита още веднъж, но Флетчър беше непреклонен. С възмущение зелената атма се втурна и избяга през процепа, който водеше към входа на пещерата и по-далеч от дупката в реалността, която излъчваше сивата мъгла, изпълнила пещера. Чарли въздъхна. За разлика от Сам, неговата атма беше страхливец.
Чуждата магия не беше проявила агресия, но мошеникът беше забелязал нещо както сега, така и предишните пъти, когато беше освобождавал атма от кристалите. Със сигурност не беше атака, но беше реакция, може би… интерес?
Мошеникът извади последния кристал от чантата си и отново освободи атмата. Този път облачето беше бледосинкаво, по-склонно да се превърне във въздух или вода, отколкото земното кълбо преди. Атмата отново се опита да се скрие в него и той отново не й позволи, но този път преди да е хукнало да бяга, Чарли започна да му говори.
– Чакай, няма страшно, обещавам ти да те пазя, но ми трябваш тук.
Облачето не изглеждаше убедено, но реши да изчака. Засега.
– Знам, че е непозната, но мисля, че не иска да те нарани.
Облачето се издигна леко и след това пропадна надолу. Ако имаше очи, щеше да го гледа със съмнение.
– Моля те, опитай да… говориш с нея?
Облачето го мислеше за идиот.
– Може би прави, каквото тя прави за малко?
Облачето се намуси. Очевидно нямаше лице, но Чарли беше сигурен, че определено направи точно това. И все пак не избяга. Имаше някакво недоверчиво съгласие.
След може би минута нишка от чуждата атма бавно се приближи до облачето и започна да се върти около него. След няколко обиколки нишката се нави около себе си и сякаш набъбна. Опитваше се да прилича повече на облак, отколкото на нишка. Не беше същата форма като неговата, но беше близо. Облачето също започна да се върти около чуждата атма и след миг то също се промени леко, придобивайки малко по-издължен вид. Чуждата атма заподскача нагоре-надолу и облачето след миг започна да прави същото несигурно, следвайки инструкциите да подражава на нашественика. След десетина секунди обаче и двете облачета скачаха и се въртяха едно след друго. Чуждата атма се стрелна из пещерата изведнъж и неговото облаче я подгони. Двете играеха.
Чарли скоро осъзна, че нишките мъгла наоколо се напухваха и всички започнаха да приличат малко повече на облачета поне за миг, опитвайки новата форма, и някои дори започнаха да подскачат щастливо. В тези облакоподобни форми чуждата атма не изглеждаше напълно сива. Когато не беше толкова кондензирана, Чарли виждаше нюансите й. Беше също толкова разнообразна, колкото и тази, която съществуваше в неговия свят. Мошеникът знаеше, че атмата няма цвят, но умът му по някакъв начин интерпретираше различните видове атма като цветове. И сега, когато можеше да различни различните видове чуждестранна атма, скоро след малка нагласа зрението му щеше да стане двойно по-цветно, отколкото беше до сега.
Залисан в мисли, не забеляза кога едно от скачащите облачета се приближи до него, докато не спря пред лицето му. Можеше да се закълне, че чуждата атма го гледаше с интерес. След няколко секунди облачето реши, че явно е видяло достатъчно и се отърка в рамото му.
– Нечистите да го вземат, още една котка… – измърмори. – Нищо чудно, че заклинанията не работят както трябва.
Чарли се огледа. Атмата около него сякаш празнуваше, а тъмната форма на Сам сега придърпваше както нишки, така и облачета с еднаква лекота. През миналите две седмици беше домъкнал походна масичка и столче, на което да седи, докато наблюдава Казра. Имаше и няколко резервни фенера, оставени на масата, в случай, че отново се подхлъзне на локвестия си приятел. Сега обаче мошеникът щеше да трябва да прекара значително време в пещерата, докато се запознаваше с чуждата атма. Трябваше да домъкне храна, поне няколко одеяла, в които да може да спи, да накладе огън, на който да може да готви, някакъв начин да отведе пушека навън и да накара малко повече чист въздух да влезе в пещерата… Чудеше се колко време щеше да трябва да живее тук. Седмици? Месеци? Той можеше и да чака толкова, но Елизабет нямаше да успее. Щеше му се да има как да се свърже с нея и да й каже, че Сам е жив, но новата магия смущаваше тукашната и проваляше всеки опит.
Погледна към локвата. Казра нямаше сам да се възстанови достатъчно бързо и Чарли имаше план – само трябваше да накара новата си котка да нахрани октопода му.

Моля последвайте Лизи тук :)

facebook.com/LizzyShayNechistite
leslieshayblog.wordpress.com