Shay
320 results
Още едно микро разказче :)
Макар робата да лепнеше по тялото ѝ заради изкачването на стъпалата, Ювина потръпна. Сенките танцуваха като живи по стените на безкрайното мрачно стълбище. Зловещ вятър виеше като банши, което предизвестяваше скорошна смърт. Като знаеше към какво се бяха запътили - нищо чу ...
Макар робата да лепнеше по тялото ѝ заради изкачването на стъпалата, Ювина потръпна. Сенките танцуваха като живи по стените на безкрайното мрачно стълбище. Зловещ вятър виеше като банши, което предизвестяваше скорошна смърт. Като знаеше към какво се бяха запътили - нищо чу ...
234
Отровата се изливаше в нея с всяко докосване на иглата по кожата й.
Измериха ръста и теглото й, взеха й кръв и няколко кичура от косата. Накараха я да отвори уста и огледаха зъбите й, а след това й наредиха да стои мирна, докато Зейл размахваше странен захранван с кристал метален инструмент около тя ...
Измериха ръста и теглото й, взеха й кръв и няколко кичура от косата. Накараха я да отвори уста и огледаха зъбите й, а след това й наредиха да стои мирна, докато Зейл размахваше странен захранван с кристал метален инструмент около тя ...
345
Магията пак засече. Камионът извибрира и се разтресе. Финиан и другите страшници в каросерията трябваше да се хванат кой където може, за да не паднат. Само Елизабет, седяща на пейката срещу него, едва помръдна.
Такива засечки бяха много по-чести сега, отколкото преди половин година, но Калахан нямаш ...
Такива засечки бяха много по-чести сега, отколкото преди половин година, но Калахан нямаш ...
320
Едно микро разказче по случай Св. Валентин :)
Отдавна се говореше, че ако в навечерието на четиринадесети февруари излезеш от селото и поемеш към леса на изток, ще намериш малка колиба, където тайнствен мъж ще ти помогне да откриеш любовта. Алда не вярваше на тези приказки, но бе достатъчно отчаяна, ...
Отдавна се говореше, че ако в навечерието на четиринадесети февруари излезеш от селото и поемеш към леса на изток, ще намериш малка колиба, където тайнствен мъж ще ти помогне да откриеш любовта. Алда не вярваше на тези приказки, но бе достатъчно отчаяна, ...
551
2
Чарли отвори очи и видя как пада срещу слабо осветена каменна стена, от която излизаха шипове. След малко мозъка му също се събуди и го информира, че сталактитите не са шипове и не растат от стени. Скоростта на движението обаче продължи да бъде притеснителна, както и чувството за безтегловност и тот ...
319
Съществуваха три начина да се сдобиеш с фамилиар.
1. След дълъг и сложен ритуал,
2. Наследяване от друга вещица,
3. Ако демонът те сметне за достоен и те избере.
За Вортиган нещата не стояха съвсем така. ...
1. След дълъг и сложен ритуал,
2. Наследяване от друга вещица,
3. Ако демонът те сметне за достоен и те избере.
За Вортиган нещата не стояха съвсем така. ...
447
3
Вратата избухна в опустошителен дъжд от трески, преминавайки бясно през гърба на разсеяния страж. Чуха се крясъци и тропот на ботуши и след малко приемната стая се изпълни с останалите бандити от имението, които зяпаха ту към кървавата пихтия на пода, ту към яростния русоляв чужденец, който викаше б ...
324
Пипалцето се стрелна, уви се около сивата нишка и я издърпа надолу към събралата се тъмнина. Сивотата се разтвори в мрачната течност, енергията от нея се освободи и след миг объркване застана на края на заплетената структура и се превърна в част от нея. Пипалцето отново се издигна и започна да пресл ...
315
Чарли слезе от магарето и веднага се олюля, подпирайки се на него за опора. Направи няколко несигурни стъпки с една ръка върху него и когато се увери, че няма да падне, завърза юздата за младото дърво до входа на пещерата. Надяваше се сянката да пази Шаро от слънцето. Също се надяваше проклетата пещ ...
256
Елизабет нахлупи плетената си шапка по-ниско и потръпна в сутрешния хлад. Радваше се, че в Рива вече е есен и не изглеждаше съвсем нелепо с нея, палтото и шала, макар да си бе спечелила няколко странни погледа, откакто пристигна тук преди седмица. Порталите бяха забранени за ползване, докато магьосн ...
283
Рамая беше в стаите си. Последната половин година малкият апартамент в замъка се бе превърнал в новият й затвор. Беше свободна да прави каквото реши в него. Имаше голяма тераса, на която в красиви саксии бяха наредени палми. Ако решеше, можеше да се разходи в някоя от вътрешните градини на замъка, н ...
605
Елизабет тичаше надолу по стълбите. Гърдите й горяха, а металически вкус горчеше в устата й, но тя продължаваше да се спуска надолу, прескачайки стъпала. Имаше чувството, че никога няма да свършат. Бързаше. Не знаеше за какво, а само, че веднъж вече бе закъсняла и този път трябва да стигне навреме.
...
...
311
Шест месеца по-късно
Чарли вървеше сред административната зона на града, оптимистично кръстена Вимис на Богинята на справедливостта и на някои места – светлината. Може и да имаше някоя гилдия, която да следва повелите на Богинята, но досега мошеникът не бе попадал на нея, затова и не почувства никак ...
Чарли вървеше сред административната зона на града, оптимистично кръстена Вимис на Богинята на справедливостта и на някои места – светлината. Може и да имаше някоя гилдия, която да следва повелите на Богинята, но досега мошеникът не бе попадал на нея, затова и не почувства никак ...
544
Елизабет си пое рязко дъх и изпусна ключа. С юмрук започна да разтрива внезапно появилата се болка в гърдите си. Чу тихо изпукване като от стъкло откъм земята и още преди да погледне към гривната на глезена си, я завладя лошо предчувствие. Черната перла, където Сам бе оставил фрагмент от себе си, се ...
299
През следващите няколко седмици двамата си изградиха рутина. Първо се будеха рано сутрин и тренираха активно няколко часа, за да изразходват атмата на Лизи. След кратък или не чак толкова душ закусваха и отиваха в замъка, където двете с Рамая прекарваха още няколко часа. Нововъведенията в стаята й б ...
327
Имаше още два часа, преди Лизи да може да види Рамая, така че двамата със Сам се върнаха вкъщи. През целия път девойката потискаше прозявки. Човек би помислил, че след като може да те промени физически и да ти даде по-дълги кучешки зъби и уши, то да преливаш от атма ще направи нещо и за енергията ти ...
600
Елизабет насочи вниманието си натам, където Сам гледаше. Беше се напрегнала при думите му, но сега се почувства по-скоро объркана. Убиецът й я пусна и двамата продължиха към мъжа. Щом той ги забеляза, Сам застана малко пред нея.
– Защо си тук? – попита войнствено.
Калуш помълча малко, след това изкр ...
– Защо си тук? – попита войнствено.
Калуш помълча малко, след това изкр ...
232
– Лизи, събуди се. – Сам се наведе над нея и нежно докосна устните й със своите. – Хайде, каллис. Ставай.
Тя се намръщи и сънено отвори очи. Навън още бе тъмно, което я накара само да се опита да се сгуши обратно в него. Той обаче й избяга и Лизи изсумтя недоволно.
– Какво има?
– Време е да ставаш, ...
Тя се намръщи и сънено отвори очи. Навън още бе тъмно, което я накара само да се опита да се сгуши обратно в него. Той обаче й избяга и Лизи изсумтя недоволно.
– Какво има?
– Време е да ставаш, ...
265
Навсякъде из двореца се разхождаха слуги или други гости и обитатели, но етажът, където бе стаята на Рамая, бе напълно празен. Тамеш им обясни, че са я преместили в крилото за гости, тъй като не е могла да изтърпи дори присъствието на сестрите си в съседните стаи. Нейната стая бе в дъното на дългия ...
216
Елизабет осъзна, че не се бе връщала на площада от Лунния фестивал. Оглеждаше се смълчано, докато Сам крачеше към него по алеите на парка, обрамчени от дървета, които растяха толкова здрави само заради магьосниците и сянката, която скалата, където дворецът се помещаваше, хвърляше. Не знаеше точно ка ...
257
Сутрешните лъчи на слънцето огряваха в червено и оранжево лицето на статуята на Ну‘Ахра. Денят едва започваше, но от пустинята духаше горещ, сух вятър. Ако се съсредоточеше, Сам можеше да усети миризмата на бунището извън града. В момента обаче да се концентрира му бе трудно.
Стражите от храма се бя ...
Стражите от храма се бя ...
388
Елизабет отвори очи в стаята, която Сам бе направил за нея на скалите. Нещо не беше наред. Обстановката около нея бе мътна, а ако се концентрираше върху определен предмет, имаше чувството, че всичко останало играеше и се променяше в периферията. Точно като сън.
– Сам? – повика го несигурно.
Излезе в ...
– Сам? – повика го несигурно.
Излезе в ...
258
Винаги й бе харесвало да го целува, но този път усещането за устните му бе единственото, което тялото и съзнанието й можеха и искаха да възприемат. В началото то бе почти на ръба да бъде прекалено, да я погълне тотално, но после пръстите на Сам в косата й разхлабиха хватката си, а целувката му спря ...
331
Зад нея Чарли се пресегна и прегърна и двамата.
– Да не си посмяла да ни плашиш така отново.
– Ще се опитам. – обеща задавено.
Не знаеше колко време останаха така. Никой от тях не изглеждаше да има намерение да я пуска скоро, а тя, макар да чуваше сърцата и на двамата като топовни изстрели в ушите с ...
– Да не си посмяла да ни плашиш така отново.
– Ще се опитам. – обеща задавено.
Не знаеше колко време останаха така. Никой от тях не изглеждаше да има намерение да я пуска скоро, а тя, макар да чуваше сърцата и на двамата като топовни изстрели в ушите с ...
277
Светът се забави, докато Сам наблюдаваше как Елизабет пада назад, а кръвта й се плиска по пода, обагряйки всичко в червено. Сенките му се спуснаха и я хванаха, полагайки я на пода, а в главата му имаше само една мисъл: тя умираше. Беше я загубил. Вещицата я беше убила. Тялото му беше реагирало само, ...
480
Сам не можа да чуе думите на Лиат, защото ушите му пищяха, но видя как Елизабет замръзна при вида на лакея на вещицата. Просто се вкамени, сякаш е видяла призрак, а после беше късно. Един от стражите на Малора я халоса по главата, поваляйки я на земята. Сам за пореден път се опита да опъне оковите н ...
251
Ушите на Елизабет пищяха пронизително, а остра болка пулсираше в главата й и преминаваше по целия й гръбнак. Чувстваше се така, сякаш я бе прегазила карета. Трябваха й няколко мига да осъзнае, че тогава може би щеше да е по-добре.
Магията на Велахе. Лизи не си спомняше нищо, след като щитът на Чарли ...
Магията на Велахе. Лизи не си спомняше нищо, след като щитът на Чарли ...
243
Елизабет знаеше, че първо трябва да се увери, че към нея не се е затичал страж или някое заклинание не лети към главата й, но погледът й се спря върху него.
Сам коленичеше в краката на Велахе с верига около врата като куче. Щом очите им се срещнаха, извърна глава на страни, а сърцето в гърдите на Ли ...
Сам коленичеше в краката на Велахе с верига около врата като куче. Щом очите им се срещнаха, извърна глава на страни, а сърцето в гърдите на Ли ...
270
Първо се завърна миризмата. Лепкавата, сладникава миризма на орлови нокти и кехлибар. След това се появи и слуха, а веднага след това усещането за мекото докосване на дебелия килим до кожата му. Сам вече не се намираше в подземията. Малора го бе преместила в стаите си.
Изправи се бавно. Главата му о ...
Изправи се бавно. Главата му о ...
290
Войници в тъмно лилави униформи прииждаха през вратата в края на коридора, която трябваше да води извън тъмницата. Нейните хора се бяха наредили в няколко редици като многослойна жива стена, която да предпази останалите, докато извеждат тежко пострадалите Сенки през желязната порта. По-широкото прос ...
282
– Рамая! – повика я. Движение в далечния ъгъл привлече вниманието му и той тръгна натам. – Рамая! Аз съм, Там!
Чу се тихо хриптене. Чарли го хвана за рамото и го дръпна назад.
– По-полека. – каза му без обичайната доза хумор. – Не знаем какво се е случило.
– Случило се е, че са я измъчвали! – почти ...
Чу се тихо хриптене. Чарли го хвана за рамото и го дръпна назад.
– По-полека. – каза му без обичайната доза хумор. – Не знаем какво се е случило.
– Случило се е, че са я измъчвали! – почти ...
320
Групата им тръгна внимателно по тунела. Само след няколко метра един от гвардейците се подпря на стената и замръзна с изцъклени очи, а по челото му избиха ситни капчици пот. Лизи отиде до него, отдели нова капка атма от каишката на фантома си и само след миг освободи пребледнелия гвардеец, само за д ...
321
Фантомът спря пред боядисан в избеляло жълто четириетажен блок. От двете му страни имаше два еднакви с единствената разлика, че единият бе лилав, а другия – убито оранжев.
– Тук е. – каза съществото.
– Тук? – повтори Чарли замислено и огледа отново олющената сграда. – Да, трябваше да се досетя, че е ...
– Тук е. – каза съществото.
– Тук? – повтори Чарли замислено и огледа отново олющената сграда. – Да, трябваше да се досетя, че е ...
447
Гвардеецът замахна с ръка и към нея полетя нов залп от камъни. Елизабет вдигна щита пред себе си и макар да успя да опази главата си, усети нови наранявания по краката си. Изруга тихо срещу болката и замайването и прати атма в иглата, карайки я да приеме формата си на сабя. Спусна се към Нашад еднов ...
277
Елизабет излезе от храма на Ну‘Ахра и намести внимателно голямата раница, която Бахрам й бе заел. От вътрешността й се чу приглушено изтракване на стъкло. Девойката отправи една безмълвна молба към Боговете да не счупи нищо и заслиза по стълбите.
По пътя към апартамента първоначално лавираше между х ...
По пътя към апартамента първоначално лавираше между х ...
483
Изпукването на кост беше последвано от писък, който отекна в каменните стени на подземието. Сам пусна тънката ръка да падне безжизнено, оставяйки малкият й пръст да стои под неестествен ъгъл. Бавно заобиколи каменния олтар под съпровода на хлипане и викове, след което хвана другата ръка. Последва но ...
297
Мазето, което Чарли беше приспособил за свой склад, беше точно толкова разхвърляно, колкото го помнеше Сам. Няколкото атеша по стените хвърляха сенки, които създаваха впечатление, че стаята е по-голяма и претрупана, а за улеснение – нищо не беше надписано и повечето му прахове бяха в еднакви стъклен ...
628
Елизабет разклати тигана и палачинката се отдели от дъното. Моментът бе дошъл.
Прехапа устна, отдръпна се на половин крачка от котлона, и като игнорира опрелият на кухненската маса лакти Чарли, който я зяпаше с неподправен интерес, метна закуската нагоре. Сам проследи как палачинката се извиси във в ...
Прехапа устна, отдръпна се на половин крачка от котлона, и като игнорира опрелият на кухненската маса лакти Чарли, който я зяпаше с неподправен интерес, метна закуската нагоре. Сам проследи как палачинката се извиси във в ...
425
Елизабет и Чарли се върнаха в апартамента първи. Девойката разрита обувките си, отиде до хладилния шкаф и известно време оглежда невиждащо съдържанието му. След малко извади две бутилки хе‘ер, остави една на масата и седна с шумна въздишка на дивана, отваряйки другата. Чарли се приближи малко предпа ...
301
Казра не изпускаше жертва си, която се движеше по улицата долу. Прескачането от покрив на покрив не бе любимият му начин за преследване, защото ако жертвата му погледнеше нагоре, можеше да го види в мига на скока, но те никога не поглеждаха. Сякаш да излезеш след полунощ, загърнат в наметало и движе ...
295
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
