Магията пак засече. Камионът извибрира и се разтресе. Финиан и другите страшници в каросерията трябваше да се хванат кой където може, за да не паднат. Само Елизабет, седяща на пейката срещу него, едва помръдна.
Такива засечки бяха много по-чести сега, отколкото преди половин година, но Калахан нямаше против. Бе забравил колко удобно е просто да се возиш, без да се притесняваш за каквото и да е.
Стените на каросерията бяха от промазан плат, опънат върху метална конструкция. Камионът се задвижваше с магия, която обикновено се взимаше от шофьорите, но в момента я извличаха от кристали, заредени с нея. Част от магията се пренасочваше и за загряване или затопляне, така че сега вътре беше уютно и хората бяха свалили якетата си и тихо си говореха. Само Финиан все още носеше своето. След месеци в пустинята, късната есен във Фриниа беше забележимо студена. Температурите бяха паднали толкова ниско, че водата замръзваше и навън се появяваха самотни снежинки, които все още не бяха достатъчни, за д ...