Логика
"Всичко може да бъде доказано по пътя на логиката" - Айзък Азимов
- Ще избягам от всичко и от всички! - Зарече се Щрппстр. - Ще се махна някъде където ще си бъда само аз. Писна ми от толкова болка, упреци, обиди... И ми писна "СИСТЕМАТА" да ме цака. Ще се самоубия!
За миг се замисли.
- Но защо трябва да се самоубивам, по дяволите! Аз не съм виновен за нищо, в крайна сметка! Да се самоубият ТЕ! Аз просто ще избягам някъде.
И реши да си вземе най-нужните вещи и утре призори да зареди самолетчето си с гориво достатъчно само за едната посока, и за замине за Момлъвия.
- И до кога смяташ да си живееш сам в Момлъвия? - Попита го вътрешен глас.
- Цяла вечност!
- Как цяла вечност? Та нали най-накрая ще дойде смъртта.
Щрппстр се замисли за миг. Отвърна:
- Това са глупости. Аз не вярвам в смъртта. Никога до сега не ми се е случвало нещо такова, а аз не вярвам в нещо преди да ми се случи.
Вътрешният му глас се излегна замислено върху меката му мозъчна кора. След двайсет и пет минути му хрумна да попита:
- Но това не означава, че няма да умреш. Ти нали си виждал със собствените си очи мъртви хора?
- И?
- Ами, те си бяха мъртви. Това доказва, че хората умират.
Щрппстр се усмихна дяволито. Отрони бавно следните думички:
- Да, ама те не са като мен. Те са от хората които подлежат на умиране, а аз не съм такъв. Разбираш ли, аз нямам нищо общо с цялата индустрия. Гади ми се от нея.
© Йордан Серафимов All rights reserved.
