Лош късмет
Така си беше орисан – с лош късмет.
Роди се в нормално семейство. Родителите му го обичаха, грижеха се за него, възпитаваха го, насочваха го по трудния и усукан житейски път.
После тръгна на училище. Имаше желание да учи, усвояваше уроците, учителите го харесваха, съучениците му го уважаваха и признаваха предимствата му.
После стана студент. Професори, доценти и даже асистентите признаваха знанията и уменията, желанията и устремеността на младежа. Даваха му възможности за изява, не се бояха от конкуренцията му – всички разбираха, че подобни хора рядко се появяват на този свят.
Ожени се. За хубаво, добро, трудолюбиво, отговорно момиче. Все качества, които и другите мъже намират – но най-малко в четири различни жени.
Родиха им се деца. Приличащи на таткото и майката.
Построиха си къща, направиха я дом.
Намери си работа, сетне разви собствен бизнес. Работниците му го уважаваха и признаваха предимствата и на мисълта му, и на вижданията му, и на оценките. Даже бяха благодарни за доброто заплащане.
Никой отстрани – ни комшии, нито конкуренти, нито властимащите, не се и опита да го смаже или ограби. Рспектирани бяха от личността му.
И затова в петък вечер спокойно отиваше в кварталното кафене, където се събираха съседи и приятели. Без охрана, без оръжие в джоба.
В което кафене разбираше колко лош е късметът му. Пиеше си кротко и мълчеше. Докато другите разговаряха и заедно плуваха из бурните води на съвремието и проблемите.
Той не можеше да се оплаче нито от децата, нито от жената, дори от тъщата, даже от конкурентите, от властта, от климата, от градския транспорт, от любимия си футболен клуб, от…
От нищо!
Те това е да се родиш с лош късмет…
Каня на гости в залязващо място - https://genekinfoblog.wordpress.com/
© Георги Коновски All rights reserved.
