ЛОТО  ЗА  ИДИОТО

                                               (ЧЕРЕН ХУМОР)

 - Здравейтееееееее, уважаеми зрителииииииии!!!!!!!!!! – говореше мутроподобният безмозъчен водещ. – Вие гледате “Лото за идиото” по “Баламурник TV”.

 - Здравейчи и от мйен! – поздрави на развален български едрогърдата асистентка на водещия. – Гочови ли сти за пичалби? – продължи тя, а вените по врата й изпъкнаха повече и от зърната на нейните гърди, които бяха едва прикрити от курвенската й рокля.

 - Днес, уважаеми зрители – продължи страдащият от нелечима мозъчна недостатъчност и сценично бездарие водещ, - ще наградим Селяндин Широкопръстев Комарджийски, живеещ в село Долно Идиотово, който спечели голямата награда от 100 000 левааааааааааааа!!!

 - Въй, чи многу! – изписука леката (на килограми) асистентка.

 -  Да, много си е! – потвърди водещият. – А сега, без повече колебание, да приветстваме Селяндин Комарджийски! Аплодисментиииии!!! – изкрещя почти прегракналият малоумник, а след това на сцената се качи големият късметлия, съпътстван от изпълнените със злобна злостна завист аплодисменти на зомбираната публика, която сякаш бе омагьосана от възможността да води лек безсмислен живот сред леки (на килограми и на мозък) жени.

  - Спукойну, ни са причиснявай! – приветства го асистентката, която, има ли нужда да се споменава, беше руса и зъбата.

  - Мараба – поздрави и спечелилият 100 000 лева.

  - Кажи ми сега, Селяндине, как ще похарчиш тия пачки със стотачки, спечелени от един от билетите, наречен “Милиони за фараони, лишени от закони и кобрата златна с кючекиня благодатна, но и бинго за чужбинко”?

  - Па… де да знам – отвърна г-н Комарджийски. – Нема да е лошо да не ги поарчим веднагически, ‘щото сигурно я че отвлеча сино́  ми, я щерка ми. Па я требе да си оставим парата за откупите. Дано само да не ми ги поискат ‘сичките 100 000 лея, ‘щото тогава може и да ядеме житце за децата.

  - Супер! – възкликна водещият. – Това беше всичко за днес, уважаеми зрители. Ако искате и Вие да сте като Селяндинко, просто купувайте билети и дерзайте! Чао! Много Ви здраве!

  Светлините угаснаха, а Селяндинко Комарджийски се запъти към москвича си, паркиран на зеленикава зона, покрай който го чакаха няколко мутраци, за да му счупят кокалите.