Ловджийски коментар
ЛОВДЖИЙСКИ КОМЕНТАР
Все си е друго, да чуеш коментар от човек-професионалист, щото днес всеки се прави на компетентен по туй, от което нищо не разбира.
По тази единствена причини с две малки конячета в ръка се запътих към масата на бай Матьо Пушката и като му турнах ароматната течност под носа, си поставих питането:
- Възможно ли е Пушка, бенгалски тигър, ей тъй, жив да се залови?
Бай Матьо току само си близна от конячето и авторитетно заяви:
- Безсъмнено е възможно, иди в Лондонския зоопарк и го виж!
Аз, обаче не го оставям намира и си задавам второто питане:
- А жив кондор, най-хищний?
- Може – сръбва си пак Пушката и добавя: - ама дълго в клетка не вирей.
- А косатка едрозъба?
- В аквариумите по света са бол – кимва ми и близва пак.
Тук аз направих онази жест с дланта нагоре, дето само Митьо Семето и Парцалев го могат, и като замижах като тях с едното око, му забих основния си въпрос:
- А защо тогава, аджеба, ни американците, ни руснаци, ни британците, ни франсетата сега, един тъй живичък терорист не хванаха, а все ги трепят при залавянето? По-зор ли е, кажи ми, а?
След туй мое питане, Пушката люсна цялото останало коняче и наведнъж изстреля:
- Жива риба, тигър и орел, гък не могат ти кажат, ама жив терорист, мого-о-о-о. На затуй и повече не питай!
И си грабна дърмите и от тогаз не съм го и видял.
© Лордли Милордов All rights reserved.
Поздрави, Милорд 
