Никога не съм имала големи очаквания. Може би затова всичко, което се случи в живота ми, винаги ме е изненадвало, а най-голямата изненада беше ти, Крис. Кой да предположи, че онази наша случайна среща в "Кавърн" клуб в Ливърпул ще ни събере завинаги. Времето е толкова измамливо и непостоянно, като жена на ръба на нервна криза. Понякога имам чувството, че тази наша среща е била вчера, а друг път ми се струва, че са минали хиляди години и сякаш не е съществувала, а е само плод на моето въображение. Но ти си тук до мен, Крис. Погледна ли те, всички съмнения отлитат, като отнесени от вятъра листа. Виждам теб и мен в онази лятна нощ на 61-ва година. Бяхме в най-популярното място на Ливърпул по онова време – "Кавърн" клуб. Заведението се намираше под земята. Беше задушно, потно и влажно. По стените се стичаше вода, а подът направо си беше една голяма локва. Беше шумно. Не. Беше крещящо шумно. Само на метър от масата ми свиреха четири момчета, които по-късно щяха да завладеят света под името ...