Глава V
Последното причастие
- Да. Ала само ти ще продължиш нататък – каза шаманът. На лицето му се бе изписала строга физиономия, доколкото самото лице позволяваше това.
- Сам?
- Да сам! От тук нататък всичко ще зависи само от теб. Запомни го! Трябва да си силен. Трябва да покажеш, че наистина искаш нов живот...
- Това ще е лесно – реши да го прекъсне Йоан, стори му се, че не ще има повече шанс за това и бе прав.
- Това ще ти помогне, когато останеш сам със съдбата си – каза малкото човече.
То бръкна в колана на препаската си и от там извади една малка, около дванадесет сантиметрова гравирана фигура. Приличаше на някакъв дракон, който се беше изправил на задните си крака, ала лицето му бе много странно, все едно човешко. Нямаше крила. Цялата фигура беше от черен гранит, ала сякаш бе направена от няколко части, а не от едно парче. Йоан взе подадения му тотем.
- И преди да си ме питал, за какво служи – изпревари го малкото човече – натисни главата му и ще видиш. Трябва да го убиеш – и ш ...