Разсъждавах негласно и не съм забелязал спретнато камионче-цистерна с големи  букви

'' BP '', спряло пред периптора.

Докато двамата се поздравяваха и обясняваха вече бях там.

- Ето това е Йорго, синът ми де, не пожела да отиде в Атина, нито да се качи на кораб, сега има безнзиностанция и зарежда яхтите - го представи собственика на павилиончето

- Ами вода как ще заредя - попитах плахо

- Как, пак Йорго - засмя се той - Само, е с друга цистерна. Йорго, кажи на Тимо да тръгва с водата

Заредихме горивото, разплатих се. След минути дойде и водоноската, дозаредих резервоара с питейна вода.

- Колко струва услугата

- 10 евро

- Ето ти 20 евро и благодаря за експресната доставка - отговорих с усмивка

- Не господине, 10 евро, ако взема 20, татко и брата ще ми се карат - тихичко и засрамено говореше момчето - Водата е безплатна, 10 евро е само за курса.

И замина по следващи задачи.

Върнах се отново при периптора, имаше за какво да му благодаря

- Благодаря за отзивчивостта, без теб не знам какво щях да правя. Дай четери бири, едната за мен, другите за теб и синовете ти. Ще взема и четери сладоледа за жена ми.

Пийвахме от бирите, побъбрихме си ей така общи работи.

- Доволен съм от живота - плахо започна той - Понякога ми е мъчно, че децата останаха тук на острова, светът е толкова голям има място и за тях. А от друга страна съм щастлив, че са около мен и си намериха място и тук. Семейни са, имам внуци, жена ми и аз им помагаме, снахите и те са местни, работят в Администрацията, държавни служителки са.

- Още веднъж благодаря - искренно му казах - Навсякъде е хубаво, зависи от очите с които гледаш.Да тръгвам, че да не се разтопи сладоледа.

А моята капитанка, седи на стола и не мърда, както я бях оставил, така и я заварих. Зарадва се много на сладоледа, с интерес изслуша разказа ми за човека от периптора, за децата му.

- Пит ще те разочаровам ли, не съм гладна, а ти хапни сам. Искам да свърша с работата си тук, и да не ме чакаш за сън, лягай, почивай, а утре отново на път. Смятам да стигнем до остров Китира и отново два дни да сме там. Колко дни стана не сме плували, е на Китира ще го направим. Съгласен ли си - говореше тя и се усмихваше с някаква виновна усмивка.

- Джейн права си, ти все пак си на работа, не се притеснявай. Ще ти донеса кроасан и два критски портокала и пожелания за успешна работа, и като се умориш идвай на топличко при мен.

Долу погледът ми бе привлечен от недобре затворената вратичка на аптечката-майка.Брей, толкоз ли съм бил отнесен, че не съм я затворил добре, ако Джейн я забележи, ще ме скастри отново. Внимателно затворих вратичката като някой крадец.

          Скочих като ужилен. До мен възглавницата не беше и помръднала. Джейн не е лягала.

Вероятно съм направил гримаса, луда жена,лудетина, не е лягала а утре ще води яхтата до Китира.

Тихичко се качих горе. Тя вече бе в оранжево-червения си костюм, препасана с ютения колан и сравняваше нещо между два листа хартия.

- Джейн, не си почивала , цяла вечер ли работи. Ако искаш утре да тръгнем към Китира и да стоим там един ден, вместо предвидените два - плахо предложих

- Не Пит, дойдох долу, но ти така сладко спеше, че ми беше съвестно да те разбудя и за това спах тук на дюшеците - усмихваше се отново тя - Но ще ми бъде особенно приятно да закусим и пием кафе двамата и след това потегляме.

Слънцето все още се криеше зад дърветата. Преоблякох се трескаво и зачаках обичайните команди

Двигателят вече работеше на празен ход.

- Пит, откачи швартовите въжета,... дъската и трапа прибрани - прозвуча в ухото ми

- Да Джейн, всичко е готово, на борда съм - отговорих стегнато

Двигателят изръмжа доволен, че има работа и за него. Яхтата се отлепи плавно от кея и насочи към изхода на пристанището.

- Пит, прибери кранците, внимавай да не запушиш шпигатите с тях

- ОК, проверявам и на двата борда - докладвах сега  като на шега, все едно е компютърна игра.

Яхтата мина покрай фаровите обозначения, платната запълзяха нагоре по мачтата и пое отново в открито море, курс остров Китира.

          Отново стана топличко, да не кажа горещо.

- Работливке, може ли да се намажем с кремовете и изложим нежните си тела на палещите слънчеви лъчи - подходих хумористично

- О, сега кой чете чужди мисли - разсмя се тя - Давай тубичките, или чакай аз ще ида да ги взема от долу, тъкмо малко гимнастика по срълбичката. И да се освежа под душа, а ти ще наблюдаваш уредите.

Носеше в една ръка слънцезащитните кремове и горнището на банския си, а в другата табличка с две чаши фрапе. После дръпна ципа на неопрена, измуши ръце от ръкавите му. Голите й гърди сякаш весело подканяха,... но с оттренирано движение надяна горнището на банския и всичко се покри. Само похотливо облизах устни, а тя се направи, че не забеляза. Кремът лъщеше по телата ни, нялягахме по шезлонхите на палубата и с удоволствие отпивахме глътки от студеното фрапе.

Ееех, колко малко  му трябва на човек, полуоблякана красива жена на яхта, чаша студено фрапе, безгрижие и попътен вятър. Имаш го всичко това, наслаждавай му се млади човече.

Само шляпането на босите й крака към кабината с уредите, нарушаваше тишината.

Поглеждах стройното й тяло, нагоре с бански, с навит до колана на кръста неопрен, едва забележимо отпечатващи се боксерки и слънчев лъч в междукрачието й, когато  изправена с бинокъл на очи оглеждаше хоризонта за суша.

- Пит, виждам го в далечината. Къде е другият бинокъл, вземи го за себе си,и ще донесеш ли и фотоапарата с големия обектив. Ще е интересно, мисля не е известна тази дистинация за морски пътешествия. Какво знам за Китира, тук се срещат Йонийско, Егейско и Критско море, числи се към така наречените Циклади, на 10 мили е от полуостров Пелопонес. Според мита, тук се е родила Афродита,... интересно. -  замечтано говореше тя.

Сменяше ту бинокъла, ту щракаше с фотоапарата. Беше въодушевена като малко детенце, и ако ръцете й не бяха заети, вероятно щеше да ръкопляска.

Набързо навлече ръкави в костюма си, придърпа ципа, прибра платната, моторът на яхтата бавничко ни предвижваше из прозрачните води.

Движехме се на 30-40 метра успоредно на скалистия брях, тук-там се откриваха малки пусти заливчета с надвесени над водата  дървета.

От скала пред нас излетя птица, размаха крила в небето, застоя се за миг и се спусна във водата, а след секунди изплува с голяма риба стисната в ноктите на краката й, и размахът на крилете я отнесе на скалата. Насочих бинокъла натам, гнездо в малка пукнатина в скалата, малките орлета яростно се нахвърлиха върху плячката. Друга птица стоеше наблизо и се готвеше за полет.

- Пит, видя ли всичко това,... успях да направя клип, филмирах го

- Джейн, забелязах и друга птица там, готова да излети, снимай и нея.

Чувах жужукането на фотоапарата, наслаждавах се на изящния полет на птицата, гмуркането й във водата и отново с успешен улов в ноктите си да лети към гнездото.

- Пит, това е орел-рибар, само съм чела за него в енциклопедията, но сега го видях на живо и заснех и двата полета. Вероятно са двойка орли-рибари и техните пиленца. Удивително, Пит така се радвам. Ще открием ли и други.

Оглеждахме отново скалистия бряг, в небето се рееха още птици орли-рибари., забелязали риба смело се спускаха, гмуркаха във водата и отлитаха с плячката си.

Вероятно колония от тези птици, необезпокоявани от човешко присъствие, както записа Джейн из дневниците си.

Навлизахме в залива Капсала. Едноетажни бели къщички бяха накацали по стръмния бряг досами морето. На кея лениво поклащаха мачти няколко платноходки, до тях се бяха сгушили рибарски лодки. Деца вдигаха врява, ръкомахаха, после се скупчиха и врявата утихна. Момиченце и момче се държаха смутено за ръце, гледаха уж нещо интересно из водата, а лицата им бяха зачервени от смущение, че са толкова близо един до друг.

Привързах '' Виктория'' за кея, сменихме морските си одежди и хванати за ръце като онези деца,потърсихме ресторантче. Казват суфлаки вървяло със студено бяло вино, вярно е, не лъжат хората. Особенно ако е изстискан лимон върху тях, а салатката е с по-вече зехтин и риган.

И всичко това под звуците на нескончаемите мелодии на сиртаки. Зорба, ти си в рая.

Усещах топлата й длан върху бедрото си, главата й се подпря нежно на рамото ми.

- Пит, Пит - замечтано шепнеше в ухото ми - Не съм виновна, че така се държах с теб тези дни, нали знаеш женска природа. Не ми се сърдиш нали.

Все така прегърнати спряхме пред дъската за яхтата.

- Идваш ли - попита тихичко подавайки ми ръка - Ще ме последваш ли

През илюминаторите лунните лъчи хвърляха призрачна светлина върху голите ни тела отново зажаднели за ласка.Нежното докосване на пръстите ни отново търсеха и намираха.

Дишахме на пресекулки, сякаш не ни достигаше въздух.

Стон на удовлетворение се изтръгна от Джейн, тя замря за секунда-две в захлас, раздвижи се малко по-лениво.

- О, дарлинг ...- успях да изрека и тялото ми се разтресе.

Не смеехме да мръднем, сякаш да не развалим някаква магия.

          Утрото ни завари все още да се излежаваме мързеливо. Мдаа, днешният ден бе определен точно за това, да се шляем по плажа, из водата, в ресторантче из селото или да се мотаем из тясните улички и сувенирните магазинчета с фотоапатат в ръка.

Вечерта местни музиканти отново забавляваха посетителите с импровизиран сиртаки репертоар.

Отпивахме от студеното бяло вино, печени чушки и сирене на скара. Раят е тук.

          Придърпвах завивката отгоре ни, постепенно лудешкото биене на сърцата ни се успокояваше, само някое непокорно мускулче проиграваше по телата ни. В каютата все още витаеше страстта, утихваща под нежния допир на пръстите ни по телата.

          Подлудяваща тишина. Сънувам ли. Джейн стегната в неопреновия си костюм да ме гъделичка по ходилата.. Преди снощната любов единодушно решихме да тръгнем по-рано, имахме доста мили до Малта, по-точно до Ла Валета, а там отново два дни почивка из острова.

- Пит, наспа ли се, готов ли си. Имаш 10 минути да се приведеш в ред и тръгваме

- Дарлинг, така ми беше хубаво, че искам още, още - и се протегнах мързеливо - А ти, не е ли още много рано,... а не искаш ли и ти още мъничко

- Ах какъв сии, искам разбира се, но знам това нашето '' мъничко'' и трябва закуската да я ядем на обяд - смееше се тя - Ще имаме тази възможност

Скочих в неопрена, в маратонките, закопчах колана.

- След вас госпожице - казах и направих реверанс

- А не, ти пред мен - все още шеговото говореше тя - Искаш да ме опипваш по задните части и да ме разколебеш ли.

Заизкачвах се първи  по стълбичката.

следва...