Събуди се в една тъмна стая, толкова тъмна, че не можа да определи къде точно свършва. Понечи да се надигне и тогава чу гласове, идващи, като че ли от нищото.
- Ето, събуди се- каза твърд мъжки глас.
- Хайде, елате да го посрещнем- добави друг - женски.
От мрака към него се зададоха някакви странни, бляскави неща. Очите му виждаха размазано от съня, но той беше готов да се закълне, че приближаващите фигури нямаха нито ръце, нито крака, нито дори глави. Когато се приближиха достатъчно, той осъзна, че това са правоъгълни плоски огледала, с човешки отражения върху тях.
- Здравей! Всички сме много щастливи, че можем да се срещнем- поздрави го огледало с изображение на свещеник.
Съседното огледало с отражение на жена, надхвърлила четиридесетте и облечена в домакински дрехи радостно се закикоти.
- Кои сте вие? - попита ошашавен човекът, докато предпазливо се изправяше.
- Ние сме твоето съзнание- отвърна свещеникът - Отражения на твоите мисли и спомени.
- Като цяло ние представляваме отражени ...