Zimed
21 results
Трябва ти малко търпение. Не знам защо почвам така... Както и да е, има връзка. За да пътуваш на стоп наистина ти трябва търпение. Да чакаш и да не тъпееш, а да се радваш на това, което става около теб. На живота, защото само този, който пътува на стоп и чака вечно движещи се неща около него да спра ...
  1351 
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА НА НЕИЗМИНАТИТЕ ПЪТИЩА
Всеки човек
трябва да следва
своята Лична легенда.
П. Куелю ...
  4745 
Испанската китара
Има връзки, които не свършват,
дори когато лентата на копнежа
се изпълни до край.
Тогава няма движение, ...
  1074 
  6226 
Краката на пешеходците правеха резки махове в своя бяг по начупените тротоари. Бездомните кучета и котки, отдавна предусетили случващото се в момента, бяха заели местата си под високите стрехи. И хората по автобусните спирки се бяха скупчили един до друг, в общото сухо, подобно на новородени птички, ...
  966 
Когато излязох в коридора времето липсваше. Вагонът стоеше в някакво пространство, което аз чуствах наоколо. Нещо като вакуум, защото липсваха и светлините през прозорците. Наместо тях имаше безкрайна черна дупка, която изглеждаше толкова плътна, че имах чувството, че се разтича по целия вагон. Ламп ...
  1105 
  1846 
И какво ако не дойда навреме? И какво ако въобще не дойда? Няма да се обадя, няма и да вдигна ако ми се обадят. Просто ще изчезна от лицето на земята и мрежата на телекомуникацийте. Затривам се и толкоз. Ще остана тук, при музиката и осветлението на милионите лампички - монитор. Ще слушам музика и т ...
  1028 
Единайсет, но животът ми не стигна за дузина
Видях седмицата
в осмото око на паяка,
прекръстих се три пъти
и издъхнах само веднъж. ...
  887 
Нощен джаз в бар "The Who"
Бар "The Who" дишаше лениво под тежката мъгла, покрила в ефирна плът ъгъла на "Седмо авеню". И този път аз бях там, в 9:27h вечерта, завит в хладно очакване пред вратите на нощната обител. И този път нищо не се отчупи от мрака на слепите улици. Ръждивата лампа сипеше оранж ...
  1402 
  1112 
Всичко вървеше точно по план. Юли месец беше в разгара си, а аз бях завършил работата по дебютния си сценарий. “Ако го одобрят веднага, ще имам 5 месеца да го заснема и да излезе за Коледа. Идеално!”, въртяхa се из главата ми тези идеалистични мисли, докато пътувах към офиса на г-н Джонсън. Харолд, ...
  1916 
Богините се забавляват
Какво ще кажеш да започваме играта наново,
само че сега, аз ще бъда Вярата, а ти Разочарованието.
Лошото е единствено в това, че
ще трябва да си вързана, иначе ...
  868 
Честито! Чувствайте се щастливи и доволни! Най-накрая, след отвратителни, направо ужасни, два месеца чакане, най-хубавото нещо на света се завърна при нас. И то за цели девет прекрасни месеца. Изпълнени с неспирна радост и сладка утопия, това отвратително кратко(само девет месеца) забавление така ще ...
  1455 
Как обичам нещата, които не мога да получа. Как обичам да летя, да сънувам, да
плета. Как искам да пуша, да чувствам истински, да се вглеждам, да не мисля.
Мечтите ни, когато се готвят са сладки, когато станат готови, ама още парят,
стават малко страшнички, а когато изтинат и са готови за консумация ...
  1459 
Ръка без дух се там явява,
бяла като прахче радост ме пленява.
Парченца вечност тракат и приканват тъмнината,
следсмъртен стон разстила тишината.
Докосва ме отново със сухите си пръсти, ...
  968 
Тука съм,
под руините,
надигам се наново,
но вятъра е прекалено силен,
не ме пуска, ...
  1230 
И ето го там, стоеше на последния чин, клатейки се на задните крака на стола, както винаги обичаше да прави, той си повтаряше на ум все една и съща дума- очерк, очерк, очерк и пак очерк. От всичките журналистически жанрове, не че ги познаваше много, защото за първа година учеше журналистика, май оче ...
  1232 
Събуди се в една тъмна стая, толкова тъмна, че не можа да определи къде точно свършва. Понечи да се надигне и тогава чу гласове, идващи, като че ли от нищото.
- Ето, събуди се- каза твърд мъжки глас.
- Хайде, елате да го пос ...
  5206 
Някаква нежна, тиха стихия беше обхванала Конниците тази нощ. Танцуваща в нашите сърца, подклаждана от меката светлина на празничната луна, тя беше завладяла всички ни. Надигаше бутилките ни, зараждаше смеха ни и нежно го избутваше навън през устите, заедно с неспирните думи, вече несвързани помежду ...
  1828 
Преди да ти кажа как се събрахме трябва да знаеш едно. Когата бяхме заедно с нея имахме един обичай, така да се каже. Винаги, каквото и щеше да става, независимо къде си ,какво правиш, можеш ли, не можеш ли, винаги си прозвънявахме точно в 00:00 часа полунощ на GSM-ите. Някак си с това символично си ...
  2375  18 
Random works
: ??:??