Лунен шепот

         



Той се събуди от дълбокия сън. Беше около два-три часа през нощта, но вече не му се спеше, защото мислите за прекарания ден с нея отново изпълваха цялото му съзнание. Един от най-щастливите дни в живота му, искаше му се той да продължи и утре, и други ден, цял живот. А всъщност утрото на този ден бе когато се запознаха и слънцето така и не бързаше да залязва. Не му се спеше. Стана , облече се и излезна да се поразходи, като внимаваше да не я събуди. Тръгна под покритото със зведи небе към парка, продължавайки да мисли за нея, за първата им среща, първата целувка, само за нея... Цветята в парка бяха озарени от лунната светлина, бяха по-красиви от всякога. Реши да й набере букет, чрез който да покаже обичта си. Но не можеше да съществува толкова голям букет, колкото любовта му към нея. Затова реши да откъсне само едно-единствено цвете, най-красивото! Но бе невъзможно да намери цвете и наполовина красиво колкото нея. Спря се и се замисли, отчая се. Не знаеше какво да прави, как да изрази любовта си. Загледа се в луната, и луната го гледаше. Гледаха се няколко минути. Луната знаеше какво търси той, но чакаше той да събере смелост да проговори първи, да поиска това, което търси.

- Имам нужда от помощ - изрече плахо момчето.
За негово учудване луната му прошепна:

- Разбира се, аз винаги съм ти помагала, стига да мога. От какво се нуждаеш?
- Искам цвете, по-красиво от всички цветя на света, моля те да ми дадеш едно от твойте.
- За каквто ти е това цвете?- попита луната.
- За моята любима. - отговори момчето.
- Но не мога просто така да дам едно от мойте цветя на човек, съжалявам.
- Не, не на човек, на Слънце! - възрази момчето.
- На Слънце!? Какво Слънце? - попита луната.
- Това, което най-силно свети в моя живот, което блести по-ярко от всички слънца взети заедно, което топли не само тялото ми, но и сърцето, и душата ми.
Тогава луната, без да се замисли, взе най-красивото цвете, което имаше и го подаде на момчето с думите:

- Търсиш най-красивото цвете, за да го подариш на момичето, което обичаш, а всъщност вече си й го подарил - твоята обич и грижовност. Всяко цвете, което и подариш, ще бъде най-красивото за нея, докато тя чувства със сърцето си любовта ти.

* * *

         Слънчевите лъчи бяха проникнали в стаята и нежно галеха лицето й, когато тя се събуди в неговите прегръдки. До нея на възглавницата лежеше червена роза, най-хубавата която тя бе виждала. Имаше и бележка, на която бяха написани само две думи: „За теб!". Тя взе розата в ръка, обърна се към него, усмихна се и го целуна.