Лутане
Избистряше думите, за да извае красотата на чувството за свобода, за летеж над дребното. Но дали той – обикновеният човек, би могъл да направи това? Дали би съумял да проникне в същността на малките неща, за да има правото да ги погледне и от високо? След дълго мислене, най-важно му се струваше внимателното и настъпателно вникване в природата им. Сигурно затова скоро се усети оплетен в паяжината на пристрастяването към научните изследвания. Но колкото повече разнищваше нещата, толкова повече разбираше колко малко знае, докато започна да изразява бурята на неудовлетворената си душа чрез изкуството. Колоритът на думите го вълнуваше, чувстваше музиката им, а образите, които създаваше, иронично го поглеждаха, вземаха си шапките и се запиляваха нейде из широкия свят. Тогава и той напускаше познатия път и се зарейваше някъде си, което едни наричаха - „в дивото”, други - „в лудото”, а най-тактичните му казваха просто – „в необичайното”. Често го обземаше недоволство - така му се искаше да излезе от кожата си и поне за миг да слее своята душа с чудото на неизвестното, което го привличаше неудържимо! Изпадаше в странно лутане, а след това, ако случайно оцелееше, наистина полетяваше…
© Росица Танчева All rights reserved.
