Лятна импресия
Буря. Клоните на дърветата се разпиляха като косите на млади и буйни момичета. Листата им трепереха като сирачета.
Войводите се изплашиха. Прибраха се в къщите си, барикадираха се и изтръпваха след всеки небесен вик.
- Боже, ако ни вземе някой парите?
Лудият се съблече, излезе под дъжда, а когато светкавица светнеше, тялото му се ваеше като глина в ръцете на скулптор.
Тогава звездите ги нямаше.
Той погледна нагоре.
- Ами ако вземе вас? - проговори глината.
Нормалните открехнаха пердетата на прозорците.
После излязоха.
Един извади акордеон. Намери се и кларнет..
Морето млъкна.
Вятърът. Бог.
Отнякъде се пръкнаха цигани. Дрипави и мокри. и засвириха.
Нормалните един след друг излязоха иззад прозорците и завиха хоро.
Луната погледна и се усмихна. Наполовина.
Облакът замина като просяк. Вятърът го изпрати. Люлякът замириса, сякаш беше Вазовият люляк. И мъжете, и жените се напиха с аромата му.
Какво им стана на тези хора, само Бог знае, но след година се родиха, да не кажа голяма дума - колко, пак Божия работа, ама много деца.
Плодородна излезе тази буря.
И дърветата пак замятаха коси като млади момичета и косите им отлетяха след вятъра. Циганите също. Стихна и хорото. В камъните поникна трева. Децата палуваха върху нея.
Захласнат, отворил уста, лудият зяпна, заплака и падна възнак. Бог се смили. Слезе на земята, целуна го и изчезна нанякъде. Сам той не знаеше накъде. Просто му домъчня.
© Ангел Веселинов All rights reserved.
