Рано сутринта вече бях на път и се настройвах за задачите, които предстояха. Трябваше да направя няколко снимки на една двойка, която щеше да пристигне на следващият ден. Планът беше да съм там два дни преди тях, да огледам обстановката и да подбера подходящите места и моменти за сполучливи фотосесии. Но вече похарчих единия ден, затова днес трябваше да наваксвам. Задачата не беше трудна и се захванах заради възможността за едноседмично търкаляне на плажа, нещо, което не ми се беше случвало през последните пет години. А може би бяха повече. Спомените ме налегнаха, предизвикани и от еднообразието на пейзажа около мен. Видях се като многообещаващ студент, позволил да бъде подлъган от преподавателя си по „Технология на машиностроенето“ и заел асистентско място в катедрата, а неофициално - личен помощник на доцента. Този доцент, защити докторска титла, стъпил на раменете ми, а аз отчетох три пропилени години от живота си. Напуснах коридорите на университета за да ги заменя с коридорите на ...