Лъжа
"Хей, аз сам твоето съзнание.
Искам да поговориш с някой!"
"Забрави ме отдавна ти,
прах хванах дори,
но огън паяжините обгори!
Гори... пламък силен
и мъка една пламъка спира,
но той продължава – гори!
Вината за него е той, нали?!
А мъката – лъжите ти към него –
познах ли ?
Стига! Истината му кажи!
Кажи как вечер за него мечтаеш,
как сутрин за него ридаеш!
Как цял ден него сънуваш!
Стига кри – маската не ти отива, знаеш ли?
Той е там с нея, без да знае какво ти таиш!!!
Кажи му как неговото име нощем шептиш..."
- Млъкни !... Да те слушам не мога... боли!!!
Тлей там сърцето и маската не пада от лицето...
- Да те слушам ли, сърце?...Ако не съм тази, която го заслужава?
И тук първа сълза падна... но огънят не гасне...
... Кого лъжа? Него или себе си?...
© Апокалиптикс А All rights reserved.
