Искам да ви разкажа за любимата си колежка. По нейното пристигане за работа мога да сверявам часовника си и той ще е точен до секундата. Ако ми се случи да закъснея и почти незабелязано да се промъкна на сутрешната оперативка, тя не пропуска да изрази майчинската си загриженост: "О, миличко, така се притесних да не би да ти се е случило нещо... То, сутрин, човек като се разбърза, колко му е да стъпи накриво... Ами, не дай Боже, някой още неизтрезнял от нощен запой шофьор, да не те забележи на кръстовището... Може и керемида или част от теракотна плочка от модерна фасада да те фрасне по главата..." И така нататък - чак настръхвам от вероятните причини за закъснението си... Но пък, в очите на шефовете, се превръщам в потенциална жертва и те са склонни да пренебрегнат дребното ми провинение. Как да не съм благодарна на колежката, която ми спестява неудобството да обяснявам, че съм се успала или пък, че се е наложило да изчаквам по-дълго останалите членове на семейството пред вратата на то ...