Jan 19, 2008, 11:16 AM  

Любимата колежка 

  Prose » Humoristic, Others
1507 0 11
2 мин reading

         

  Искам да ви разкажа за любимата си колежка. По нейното пристигане за работа мога да сверявам часовника си и той ще е точен до секундата. Ако ми се случи да закъснея и почти незабелязано да се промъкна на сутрешната оперативка, тя не пропуска да изрази майчинската си загриженост: "О, миличко, така се притесних да не би да ти се е случило нещо... То, сутрин, човек като се разбърза, колко му е да стъпи накриво... Ами, не дай Боже, някой още неизтрезнял от нощен запой шофьор, да не те забележи на кръстовището... Може и керемида или част от теракотна плочка от модерна фасада да те фрасне по главата..." И така нататък - чак настръхвам от вероятните причини за закъснението си... Но пък, в очите на шефовете, се превръщам в потенциална жертва и те са склонни да пренебрегнат дребното ми провинение. Как да не съм благодарна на колежката, която ми спестява неудобството да обяснявам, че съм се успала или пък, че се е наложило да изчаквам по-дълго останалите членове на семейството пред вратата на тоалетната или банята... Идва време за почивка. Получавам предложение (от колежката, разбира се...): "Дай, ако обичаш, монети, да отида за кафе, че нямам дребни. Пък някой път аз ще почерпя..." Как да не ú услужа, макар че "някой път" си е мъгляво понятие и може въобще да не настъпи такъв момент... Но пак съм ú благодарна - получавам няколко минути спокойствие! А ако обичате да си пиете кафето студено, може да си представите колко се удължават минутките спокойствие, защото все среща някой, който да ú съобщи пиперлива новина и да се разприкаже... (Кога, ако не през работно време?!...) Вече е средата на деня, а любимата ми колежка се затруднява над някакъв материал... Не мога да не отвърна на учтивата ú молба: "Само погледни тук..." Тогава се издигам в собствените си очи и чувам колко съм опитна, как забелязвам и най-малките грешчици, колко невероятни идеи ми хрумват... Въртейки се около мен, колежката надушва и парфюма ми... "Дай да се пръсна..." - поредната ú реплика. Посягам към дамската си чанта... Така поне оставам с впечатлението, че в офиса се носи само моят аромат... Следват проблясъци в главата на любимката ми, когато наближи краят на работния ден. Все се сеща, че трябва да си тръгне по-раничко - лекарство за съседката да купи, плодове - за самотната старица отсреща... В такъв момент ставам съвсем изобретателна... "Знаеш ли, в магазина на ъгъла са пуснали костюмчета на разпродажба..." - този път репликата е моя. И тя хуква към ъгъла, а аз получавам още няколко вълшебни минутки спокойствие. Награда за проявената находчивост и търпението си.

 

                                                           © Павлина Христова Петрова

 

 

© Павлина Петрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Искрено се усмихнах
    Представила си твоята "любима" колежка в една иронично-забавна светлина
    Браво!
  • хихихи
    такива колежки не се срещат толкова рядко, вервйте ми
  • Да и аз така мисля...Ако човек няма чувство за хумор, просто няма как да издържи "загрижените" хора, които ни заобикалят! Браво, наистина ми харесва това произведение!
  • Стискам палци да издържиш "любезността" на колежката
    и здрави зъби, зад които да стискаш езика, стига обаче да поискаш!
    Браво, Павли!
  • Страхотно, Павли, така ме развесели! Но...не бих искала такава колежка
  • Страхотно ежедневие! Добре, че е чувството за хумор да "спасява".
    Благодаря за усмивката!
  • Не зная дали си гледала "Колеги-гадняри", те са вездесъщи, навсякъде са, зараза, чума, мор, нашествие... "любимите" колежки! Поздравления за хубавия разказ!
  • Боже,тази колежка да не служи за каляване на нервите
  • Ако колежката,с която работя е като твоята.. не знам как ще я изтраям... а бе да ти е жива и здрава да те радва имам малко опит с работата в екип около 5 месеца,но разбрах,4е ако не се разбираш с колектива,ще си вгорчиш живота
    Поздрави за разказа
  • Ами като се намества в личното ти пространство така ще я пращаш там където всъщност и е мястото, при дребничките нещица. Хубаво е човек да се надскочи.
    Браво!
    Много мъдрост има тук и поука, само трябва някой да я види.
  • Нека сме благодарни на"загрижените"колежки!Поздрави за прекрасния хумор!Аплодисменти!!!
Random works
: ??:??