През минута поглеждаше часовника. Той закъсняваше вече с час,което беше лош знак. Вечерята изстиваше,а Жоро мразеше да яде притоплено ядене. Лили взе кърпата и избърса отново блестящата от чистота маса. Намести салфетките,подреди припряно приборите. Тревогата се сви в стомаха й и започна да расте с всяка минута закъснение на мъжът й.
Той беше началник в завода за колбаси,взимаше добри пари,но все казваше,че с неговото висше образование не е за тази работа и ако не бяха те с детето да му висят на врата,сега щеше да е другаде,да е много по-успял. Лили отдавна бе забравила за своите мечти,отдаде се на дома и семейството. До преди да се роди Ваньо,майка й все настояваше да се реализира,да прави кариера и Жоро много се ядосваше на тези опити да се намесва в живота им,затова младата жена намали контактите със семейството си до минимум. Не искаше да се кара с него. Обичаше го. Жоро се грижеше за тях,не ходеше по жени,беше добър татко и винаги знаеше кое е най-доброто за нея. Само да не го ядо ...