Л Ю Б О В ?

През минута поглеждаше часовника. Той закъсняваше вече с час,което беше лош знак. Вечерята изстиваше,а Жоро мразеше да яде притоплено ядене. Лили взе кърпата и избърса отново блестящата от чистота маса. Намести салфетките,подреди припряно приборите. Тревогата се сви в стомаха й и започна да расте с всяка минута закъснение на мъжът й. 
Той беше началник в завода за колбаси,взимаше добри пари,но все казваше,че с неговото висше образование не е за тази работа и ако не бяха те с детето да му висят на врата,сега щеше да е другаде,да е много по-успял.  Лили отдавна бе забравила за своите мечти,отдаде се на дома и семейството. До преди да се роди Ваньо,майка й все настояваше да се реализира,да прави кариера и Жоро много се ядосваше на тези опити да се намесва в живота им,затова младата жена намали контактите със семейството си до минимум. Не искаше да се кара с него. Обичаше го. Жоро се грижеше за тях,не ходеше по жени,беше добър татко и винаги знаеше кое е най-доброто за нея. Само да не го ядосва,когато е изнервен..

Врата се отключи. Тя подскочи и веднага тръгна да го посрещне. 
- Добър вечер,Жоре! - стараеше се гласът й да не издава страхът стаен в нея.
Жоро само изсумтя и подаде палтото си. Лили го сложи на закачалката и извади пантофите му .
Всяко нейно движение беше премерено,стараеше се да се движи плавно,без да го доближава твърде много,за да не го ядоса с нещо.
Жоро влезе в кухнята, седна на неговото си място и я погледна изпитателно.
- Да слагам ли вечерята,Жоре? - гласът й издайнически трепна.
- Е,слагай,де! Аз ли да я сложа?! 
Тя се разтрепери,чинията в ръцете и изтрака върху плота.
- Внимавай да не събудиш детето! - изръмжа й. - Искам да се навечерям на спокойствие поне днес!
- Извинявай,Жоре. Ще внимавам,няма го събудя.

Лили старателно положи чинията с яхния пред него като през цялото време държеше очите си наведени,за да не разбере колко е уплашена. Когато го приближи я лъхна киселата миризма на алкохол.

- Седни до мен,Лили.
Измамно мекият му глас подкоси краката й,но тя послушно седна на ръба на стола. Познаваше вече тези му настроения. Най-вероятно някой от шефовете в завода го е нахулил и знаеше,че трябва много да внимава,за да не го провокира.

Мъжът започна да се храни и още след първата хапка захвърли вилицата.
- Това е гадно,по дяволите! 
Лили веднага скочи от стола и застана на по-безопасно разстояние от него.
- Искаш ли да ти направя нещо друго? Яйца? Да ти направя омлет?

- Нищо не искам вече! От яде ми се! Една манджа не можеш да сготвиш като хората! Защо изобщо те взех се чудя?! За нищо не ставаш,Лиляно!

Стаената ярост в гласът му я уплаши,сърцето и се качи в гърлото и ушите й забучаха. 
- Отвори ми една бира!
Младата жена веднага извади бира от хладилника,отвори я и боязливо я сложи на масата пред него. 
Той отпи няколко глътки като през цялото време не отделяше поглед от нея.
- Аристократката...поне една вечеря да се беше постарала да ми приготвиш! По цял ден работя като хамалин за вас,а ти си кръстиш ръцете тук!
- Но, Жоре, ти закъсня и за това...
Още докато изговаряше думите,Лили разбра,че сгреши. Жоро се изправи от стола и доближи лицето си на сантиметри от нейното:
-  Закъснял съм бил... Ти ли ще ми държиш сметка?! 
- Не, Жоре, аз... извинявай, не исках.. 
Ръката му се вплете в косата й и той издърпа главата ѝ назад.
- Ти ли ще ми държиш сметка!? Аз ви храня,аз се грижа за всичко, а ти..? Закъснял съм бил! 
Шамарът беше толкова силен,че ушите и запищяха. Лили дори не извика,само стисна зъби. 

Беше бременна първият път,когато я удари. Гледаха филм вкъщи и тя упорито настоя да превключат канала. Тогава той се извинява цял ден,а тя се чувстваше страшно виновна,че го е провокирала. После детето се роди и шамарите зачестиха. Нямаше на кой да сподели,мъжът й се беше постарал да я отдалечи от всички,а и знаеше,че сама е виновна. Жоро се грижеше за нея,не трябваше да го ядосва. Той винаги казваше,че без него е нищо.
- Недей,Жоре,моля те. Ще събудим Ваньо..
Противно на волята й сълзите потекоха от очите й,а Жоро продължаваше да се самонадъхва.
- Заврял съм се в тази фабрика заради вас! Заради вас! 
Той вече крещеше. Лили се опита да се отскубне от него и това още повече го вбеси. Започна да я удря където свари,като не спираше да вика. Разцепи устата ѝ,въпреки,че жената се мъчеше да прикрие лицето си. В този момент с периферното си зрение забеляза,че вратата се отваря.
Ваньо стоеше на прага и сънено търкаше очи. 
- Марш веднага в леглото! - изкрещя бясно баща му.
Детето,като видя майка си обляна в кръв и сълзи, изплака:
- Искам с мама...
- Марш ти казах, лигльо! 
В яда си бащата го зашлеви силно и детето се удари в стената. Падна на земята с вик,от който сърцето ѝ спря. Около него се образува локва. Беше се изпуснал от болка и ужас.
Лили се изправи. Сякаш цялата се вкамени отвътре. Жоро никога не бе посягал на малкия. Всичко около нея беше като в мъгла,не виждаше нищо освен хлипащото ѝ на плочките детенце. Не се и замисли дори,само протегна ръка,хвана хладнокръвно бирената бутилка от масата и с неочаквана за нея сила я стовари върху главата на Жоро. Той се строполи тежко на земята,а майката скочи към детето. Почти беше стигнала до него,когато ръката на Жоро се сви в желязна хватка върху глезенът ѝ и я свали на земята. Рязко я издърпа към него,хвана я за косата и удари главата ѝ с всичката си ярост в плочките. Въпреки писъците на детето,не спря да я удря зверски... 

***
Лили беше жертва на домашно насилие в продължение на пет години. Ако Лили бе събрала смелост,ако се бе намерил някой, който да и подаде ръка,да и покаже,че не е сама,тя щеше да живее,щеше да започне да води нормален живот и детето ѝ щеше да си има майка.