24.04.2018 г., 20:48 ч.

Любов? 

  Проза » Разкази
744 2 3
5 мин за четене

Л Ю Б О В ?

 

През минута поглеждаше часовника. Той закъсняваше вече с час,което беше лош знак. Вечерята изстиваше,а Жоро мразеше да яде притоплено ядене. Лили взе кърпата и избърса отново блестящата от чистота маса. Намести салфетките,подреди припряно приборите. Тревогата се сви в стомаха й и започна да расте с всяка минута закъснение на мъжът й. 
Той беше началник в завода за колбаси,взимаше добри пари,но все казваше,че с неговото висше образование не е за тази работа и ако не бяха те с детето да му висят на врата,сега щеше да е другаде,да е много по-успял.  Лили отдавна бе забравила за своите мечти,отдаде се на дома и семейството. До преди да се роди Ваньо,майка й все настояваше да се реализира,да прави кариера и Жоро много се ядосваше на тези опити да се намесва в живота им,затова младата жена намали контактите със семейството си до минимум. Не искаше да се кара с него. Обичаше го. Жоро се грижеше за тях,не ходеше по жени,беше добър татко и винаги знаеше кое е най-доброто за нея. Само да не го ядосва,когато е изнервен..

Врата се отключи. Тя подскочи и веднага тръгна да го посрещне. 
- Добър вечер,Жоре! - стараеше се гласът й да не издава страхът стаен в нея.
Жоро само изсумтя и подаде палтото си. Лили го сложи на закачалката и извади пантофите му .
Всяко нейно движение беше премерено,стараеше се да се движи плавно,без да го доближава твърде много,за да не го ядоса с нещо.
Жоро влезе в кухнята, седна на неговото си място и я погледна изпитателно.
- Да слагам ли вечерята,Жоре? - гласът й издайнически трепна.
- Е,слагай,де! Аз ли да я сложа?! 
Тя се разтрепери,чинията в ръцете и изтрака върху плота.
- Внимавай да не събудиш детето! - изръмжа й. - Искам да се навечерям на спокойствие поне днес!
- Извинявай,Жоре. Ще внимавам,няма го събудя.

Лили старателно положи чинията с яхния пред него като през цялото време държеше очите си наведени,за да не разбере колко е уплашена. Когато го приближи я лъхна киселата миризма на алкохол.

- Седни до мен,Лили.
Измамно мекият му глас подкоси краката й,но тя послушно седна на ръба на стола. Познаваше вече тези му настроения. Най-вероятно някой от шефовете в завода го е нахулил и знаеше,че трябва много да внимава,за да не го провокира.

Мъжът започна да се храни и още след първата хапка захвърли вилицата.
- Това е гадно,по дяволите! 
Лили веднага скочи от стола и застана на по-безопасно разстояние от него.
- Искаш ли да ти направя нещо друго? Яйца? Да ти направя омлет?

- Нищо не искам вече! От яде ми се! Една манджа не можеш да сготвиш като хората! Защо изобщо те взех се чудя?! За нищо не ставаш,Лиляно!

Стаената ярост в гласът му я уплаши,сърцето и се качи в гърлото и ушите й забучаха. 
- Отвори ми една бира!
Младата жена веднага извади бира от хладилника,отвори я и боязливо я сложи на масата пред него. 
Той отпи няколко глътки като през цялото време не отделяше поглед от нея.
- Аристократката...поне една вечеря да се беше постарала да ми приготвиш! По цял ден работя като хамалин за вас,а ти си кръстиш ръцете тук!
- Но, Жоре, ти закъсня и за това...
Още докато изговаряше думите,Лили разбра,че сгреши. Жоро се изправи от стола и доближи лицето си на сантиметри от нейното:
-  Закъснял съм бил... Ти ли ще ми държиш сметка?! 
- Не, Жоре, аз... извинявай, не исках.. 
Ръката му се вплете в косата й и той издърпа главата ѝ назад.
- Ти ли ще ми държиш сметка!? Аз ви храня,аз се грижа за всичко, а ти..? Закъснял съм бил! 
Шамарът беше толкова силен,че ушите и запищяха. Лили дори не извика,само стисна зъби. 

Беше бременна първият път,когато я удари. Гледаха филм вкъщи и тя упорито настоя да превключат канала. Тогава той се извинява цял ден,а тя се чувстваше страшно виновна,че го е провокирала. После детето се роди и шамарите зачестиха. Нямаше на кой да сподели,мъжът й се беше постарал да я отдалечи от всички,а и знаеше,че сама е виновна. Жоро се грижеше за нея,не трябваше да го ядосва. Той винаги казваше,че без него е нищо.
- Недей,Жоре,моля те. Ще събудим Ваньо..
Противно на волята й сълзите потекоха от очите й,а Жоро продължаваше да се самонадъхва.
- Заврял съм се в тази фабрика заради вас! Заради вас! 
Той вече крещеше. Лили се опита да се отскубне от него и това още повече го вбеси. Започна да я удря където свари,като не спираше да вика. Разцепи устата ѝ,въпреки,че жената се мъчеше да прикрие лицето си. В този момент с периферното си зрение забеляза,че вратата се отваря.
Ваньо стоеше на прага и сънено търкаше очи. 
- Марш веднага в леглото! - изкрещя бясно баща му.
Детето,като видя майка си обляна в кръв и сълзи, изплака:
- Искам с мама...
- Марш ти казах, лигльо! 
В яда си бащата го зашлеви силно и детето се удари в стената. Падна на земята с вик,от който сърцето ѝ спря. Около него се образува локва. Беше се изпуснал от болка и ужас.
Лили се изправи. Сякаш цялата се вкамени отвътре. Жоро никога не бе посягал на малкия. Всичко около нея беше като в мъгла,не виждаше нищо освен хлипащото ѝ на плочките детенце. Не се и замисли дори,само протегна ръка,хвана хладнокръвно бирената бутилка от масата и с неочаквана за нея сила я стовари върху главата на Жоро. Той се строполи тежко на земята,а майката скочи към детето. Почти беше стигнала до него,когато ръката на Жоро се сви в желязна хватка върху глезенът ѝ и я свали на земята. Рязко я издърпа към него,хвана я за косата и удари главата ѝ с всичката си ярост в плочките. Въпреки писъците на детето,не спря да я удря зверски... 

***
Лили беше жертва на домашно насилие в продължение на пет години. Ако Лили бе събрала смелост,ако се бе намерил някой, който да и подаде ръка,да и покаже,че не е сама,тя щеше да живее,щеше да започне да води нормален живот и детето ѝ щеше да си има майка.

© Юлиана Никифорова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Разказът ти е чудесен, Юли, от него разбирам толкова много неща... но няма да ги споделям тук. Описанията на героинята ти, на душевното й състояние - всичко е много силно!
  • Никога не съм разбирала поведението на такива жени. Не разбирам нито как може да обичаш насилник, нито как може да те е страх сама да се изправиш срещу живота и това да ти е оправданието да стоиш някой да те ползва като боксова круша. И като LiaNik мисля, че никой страничен не може да помогне, ако самата жена не поиска да си помогне сама. За съжаление, понякога дори когато имат възможност да се махнат напълно безопасно, такива жени остават с мъжа с идиотския аргумент "какво ще правя без него..." или още по-идиотското "обичам го". Знам, че доста психолози си вадят хляба като търсят обяснения на такова поведение, но за мен такива съжителства в повечето случаи са си форми на БДСМ. А разказа е много хубав. Пет звездички от мен.
  • Хм...Оценявам по скалата догоре, но за пръв път откакто съм в този сайт ще бъда малко критична, за което бих желала да ме извиниш.Не целя да обиждам - карам по сюжета.Първо, прочетох разказът ти, няколко пъти и наистина ми хареса, но ...без последната част. Тя ми говори две неща - или си наблюдавала отстрани такава случка с познати, или въобще не си се сблъсквала, а само си чела и се възмущаваш. Първо , ако се позовавам на истинността, героинята ти, никога нямаше да събере смелост, ако не бяха посегнали на детето и. Значи, все пак е събрала смелост. Второ, няма как да се намери някой...В прав текст ти го казвам, че когато жената е заслепена и подтисната до толкова, колкото си описала, за нея намесата на друг -външен,без значение полиция или каквото и да е- няма да помогне, ако тя сама не потърси такава.Подобен тип жертви толкова са се вклинили в това"Обичам го" че трябва нещо да ги разтърси, че да потърсят помощ. Та така. Поздрави от мен!
Предложения
: ??:??