Любов

Пет букви, които нямат нищо общо. Пет различни чувства, събрани в едно. Радост, тъга, вяра, болка и очакване. Това е то, любов, толкова е силна, че от седем милярда жители планета, се превръща в свят, само за двама. Влюбеният човек не се интересува от сезоните. Не вижда, как пролетта събужда дърветата от зимен сън. Дразни се от птичите песни, които искат да го отклонят от мисълта за любимия. Не вижда слънцето през лятото, а топлината я усеща като изгаряща жега, от която иска да се скрие. Нито разбира красивите цветове на есента, които го депресират. А белият сняг свързва само със студа. Изключва дори приятелите и най-близките си хора и непрекъснато мисли за човека, когото обича. А колко боли да чакаш. Да чакаш да ти звънне или да ти пише. Сърцето ти се обръща и част от него ти се забива в гърлото и почти не можеш да дишаш. Телефонът звъни, бързаш да го извадиш от джоба и с тъга навеждаш очи, търси те я колега, я приятел, но не и този, който искаш. Знаеш, че очакването носи болка, но въпреки това чакаш. Търпиш и се измъчваш. Но когато се случи, тази минутка с любимия глас е незаменима. Тя може да те направи щастлив за цял ден или с дни напред. Забравяш тъгата, не трепериш, усмихваш се и се влюбваш още по-силно. Когато обичаш, ти се издигаш над калта и не виждаш камъните, в които вече си се спъвал. Мислиш си, че всичко е зад гърба ти и те очаква щастлив живот. Смяташ се за безгрижен, и че си без проблеми. И в полета си искаш да настигнеш човека, който обичаш. А той лети далеч от теб. Искаш да те обича, колкото и ти него. Точно когато си се изморил, той спира, обръща се и ти прошепва, че си струва да го гониш. Че самата мисъл, че обичаш отваря крилете. Любовта е толкова силна, че се изненадваш, как си могъл да търпиш такава болка. Иначе като отидеш на зъболекар, държиш да ти сложи упойка, за да не те боли. Като паднеш, се превиваш дори от вида на окървавеното си коляно, но с радост гледаш, как някой реже от ръката ти и търпиш. А този някой, който те наранява, не осъзнава, че като ти реже ръката, ще се лиши от пръстите, които са галели косите му с най-искраната обич на сърцето. Когато видим пиян човек, ние се обръщаме настрани, присмиваме му се, правим забележка, че не е хубаво така. А влюбим ли се, ние вършим същото, което човек, когато седне да пие. Олеква ни на душата. Искаме да пием по още едно. Споделяме си всичко. Главата ни се замотава. И идва един момент, който лично на мен ми е най-труден, а именно махмурлука. Когато изтрезявам, не знам къде се намирам. Лошо ми е и се заричам, никога повече да не пия. Както е и с любовта.
Но въпреки болката и тъгата, чувството да обичаш е велико. Колко е хубаво да не виждаш очите, но да усещаш пулса на сърцето на любимия човек. Да чакаш с нетърпение цял ден да ти звънне и когато го направи, ти да си на седмото небе от щастие. Колко е хубаво да не можеш да заспиш от мечтите си да бъдеш обичан от него. И когато затвориш очи да сънуваш ръката му в твоята. И като се събудиш, несъзнателно да чуеш името в мислите си.
Любовта прави този свят красив, защото който обича, само той може да раздава от добротата си.
Любовта прави щастливи и хората, около теб, защото те виждат, че умееш да обичаш и си благороден.
Любовта носи онези пет различни чувства, които събрани в едно дават смисъл на живота.
Радост, тъга, вяра, болка и очакване.
Любов. Пет букви, заради които живеем и аз, и ти, и може би всеки един човек на света.

Явор Перфанов
09.02.2019
Г.Оряховица

Картина: Диана Диана Димитрова (Diana Dimitrova Dezir)