Тя прихна да се смее.

- Наздраве тогава,...да не му мине отново годността

Звън на чаши и кръстализираната течност потъна в гърлата ни. Пийнахме и студена водичка.

- Не е лошо така - констатира тя- А аз все отпия набързо  глътка, халцъкна няколко пъти

                 Загледах се за пръв път в него. Наистина добре изгледащо момче, дали харесва всичко което приготвих или от комплиментност. От кога не бях правила подредена салата, наглед проста работа, но вместо надробена като за кокошки, резенчетата подредени, малко магданоз, солчица, зехтин, маслинки.

Не изглежда да е..., хайде ма, значи щом яде бавно и не мляска, значи е онакъв ли ма... Патка. Само гледаш и сравняваш както ти  изнася, ами нормално отпива от чашата,...какво искаш, да излива узото в устата си , като в къртичина ли...

Не бях го заглеждала от толкова близо. Има тръпчинка на бузката, голяма длан, защо не си гледа пръстите,  и ноктите му не са лакирани, но чисти и подрязани.  Вероятно е  мускулест, щом  вдига и сваля сам хладилници,... дали да се пресегна и го погаля по косата, не е къдрава, но леко пречуплива, даже няма никакво оплешевяване... Аз пък щото съм много хубава,...защо ли сложих този тесен  сутиен, сякаш ще ми открадне гърдите, пада ми е, ха сега да се мъча в него.

Оо, даже и адамовата му ябълка  не е изпъкнала, като на пияница, кой знае какъв чешит е,...а си пийва нормално, той дали се е напивал някога, защото Ванчо не е отрезнявал.

Не съм го видяла да си го понамества, е почесва се отпред понякога, но нали всички мъже го правят.

Ама дали,... хайде стига съм зяпала между краката му,... пипни го ма, няма да те ухапе.

Албено, ти не беше такава ма, има месец до лятото , а вече си слънчасала...Изглежда мамино синче, майка му да му се обажда,...ами аз, мамина дъщеричка ли съм, нали мама търси и мен, майки,...какво, какво, '' майка,все се обажда да провери как съм '', вземи се в ръце ма Албено, ами ти как се радваш като се обади майка ти,... а тази  майка  изпраща поздрави, значи не крие, че се среща с мен.

Интересно.

Ами ти седи и чакай да е интересно, няма ли да му кажеш коя си, каква си, докато е време, после да няма '' не чух, не разбрах '',  и всеки по своя път.

Гледах го и не мигах. Устните ми помръдваха негласно...

- Извинявай Албена, не те разбрах, нещо каза ли,... не ти е удобно на фотьойла ли, ела ако искаш при мен,...  иначе се надвикваме през масата - усмихнах се приветливо и я поканих с жест.

            Мълчалива, като хипнотизирана, с чаша в ръка се изправи до мен.

Некултурно е наздравица  така, тя изправена, аз седящ. Скочих с чаша в ръка.

- Отпусни се и не се притеснявай за нищо и с нищо.

Глътката ароматно студено узо се разля сякаш по цялото ни тяло.

- Наздраве и от мен - усмихна се тя - Ти ми разказа за себе си, искаш ли, имаш ли желание да ти разкажа за себе си. Не искам да се обвиняваме, че сме скрили нещо един от друг...Наздраве, остана още по една глътка, пийваме я и започвам.

Боцкахме резенчета доматче, краставичка, подгонихме с вилицата маслинките, засмяхме се по детски и с пръсти ги хванахме и налапахме.

-  В една песничка се пееше '' Детството ми бе красиво, като на някой малчуган ''- започна тя - И  в автобиографиите си пишехме, сега СиВи '' Произхождам от интелигентно селско семейство...'' ,мама беше Директор на училището в селото, татко несменяем Председател на Селкоопа и после кмет. И обратно на другите деца, ние ходехме  ваканциите на гости на дядо и баба  в града. Градските деца не се зариваха из прахоляка по пътищата, а пееха, играеха на детски площадки. Баба забелязала някакви музикални наклоности в мен, ходихме няколко пъти на вокален педагог, но в жегите да пея ли, да се изпотявам ли. Ако знаеш по селата винаги има самоуки музиканти, ей така свирят и забавляват другите,даже и не познават нотите, бяха слухари. Чичо Генчо беше един от тях. Свиреше на акордеон, и в събота вечер с още двама-трима свиреха на нещо като естрада, хората пиеха бира, ядяха кюфтета, забавляваха се.

С дъщеричката му Елена бяхме в един клас и той ни даваше да свирим на акордеонче 12 баса. Татко издейства от някъде, за двете ни, два червени акордеона по 40 баса, а чичо Генчо започна да ни учи безплатно. Напредвахме бързо, каквото той ни изсвири 2-3 пъти, ние го повтаряхме, е отначало с грешки де. Като завършвахме 4 клас, тогава беше първият ни концерт с Елена, няколко стари градски песни, после изпяхме и ''Когато бях овчарче'', бяхме като руските акордеонистки, дуета ЛЮБА-АНЯ, само че с червени акордеони. Учихме и пеене и ноти, но ни беше по лесно по слух. Навлизаха френските шансони, по радиото ги пускаха редовно, учихме с мама и френски език

А с Елена слушахме тази музика, запаметявахме я, свирехме я, пеехме я.

Чичо Генчо ни научи да свирим и  народни хора, ръченица.

Родителите ни решиха след 7 клас да кандидатстваме в Музикалното училище.

Пълен провал. Та ние не знаехме нотите. Просто запаметявахме свиреното от другите деца, заставахме пред нотното столче и свирехме. Гледахме как другите деца тактуват с крак, а ние стояхме като заковани.

Хората учили и солфеж,имаше и такъв изпит. Лелка свиреше на пиано, децата драскаха  ноти по петолинията...Без нас, всички взеха сулфежа.

- Ние с Елена можем да изсвирим всичко това, което пианото свиреше.

Надянахме акордеоните си и започнахме. Двама от комисията заръкопляскаха и '' браво'', но скомфузено млъкнаха. Е, не ни приеха, но лятно време огласяхме селото по вечеринките.

Родителите на Елена заминаха на работа из чужбина, разделихме се, пишехме си писма, но повече не се видяхме.

              Приеха ме в Икономическия техникум, нова среда, нови изисквания. Баба и дядо бяха невероятно строги, няма дискотеки, няма закъснявания след училище. А иначе се учех добре, вече и английския излезе на мода. Исках да тренирам нещо, бях височка, слабичка. Записаха ме на плуване, но след няколко месеца, от хлорната вар в басейна ми се зачервиха очите, не с всички се получавало, но с мен се получи. Започнах с лека атлетиа, волейбол, но трудно можех да достигна другите момичета, те от малки тренирали. Бях само като спаринг-партньор, без особени постижения.

Намразих всички и всичко. До селото ни бе 12 километра, облякох спортния екип и като на крос  го пробягах. казах на родителите си, че не искам да живея при баба и дядо, а като всички деца да пътувам, има влак и автобус до селото. Но  нашите решиха, отивам понеделник сутрин на училище, през седмицата при баба и дядо, и в петък след училище се връщам на село.

Тогава се запознах с Ванчо, не Иван, просто Ванчо, шофьор на ИФАта, бе нещо като шофьор-снабдител ли, стоковед ли. Пет момичета наблъскани в кабината до автогарата, после от там ни взима и до село. Беше весело. Той остроумничеше, шегуваше се с нас, ние с него.

Веднъж ми каза, че ме харесвал, не можел без мен. Изплаших се, но ми беше и любопитно,... някой да ти говори такива неща. А бях вече зряло момиче, предстоеше ми стаж, дипломиране. Мечтаех си да следвам в ПУ, педагогика, като мама, да съм сред млади хора. Ноо, не било така писано.

Любихме се с Ванчо в кабината, ако можеше да се каже любов. Дипломирах се, оженихме се набързо, заживяхме у тях и започнах работа в счетоводството на Селкоопа. Ванчо заъсняваше от работа, връщаше се подпийнал, после пиян. Вадеше пари от джобовете си, хвалеше се, че били от ''черни курсове''. Споделих със свекървата и свекъра, че искам да уча в Университета, а те 

'' Я виш наш Ванчо, като не е учен, не изкарва ли повече пари от тебе, а. То знаем ги тези дето отиват да учат, мъжете им все с роги ходят...''

Наплаках се една хубавата.

Поне да имахме дете.  С недомлъвки светървата все подмяташе '' Каква е тая ваша любов ма, като едно дяте не мож' да си напра'ите, ма...Ама, то така е, учените сте все много хитри, пък и може. и да не можеш, невидяна работа ''. Как да й кажа, ами то ваш Ванчо, не се е прибрал веднъж трезвен, нали все викаш, че козата искала пърч.

Не смеех и да тормозя родителите си. Скришом ходех на изследвания, на женска консултация. Нормални резултати показвах за мен, искаха и мъжът ми да си направи изследвания.Как да му кажа.

Почувствах на няколко пъти неразполужение, закъснява ми цикъла. Зарадвах се, но не споделих с никого,...и всичко отново се нормализира.

Търпях Ванчо, пиян, залян, нали ми е мъж, той ми бе първият.

Отново не тормозех нашите, имаха си тяхни грижи. Селското училище ще стане начално или е пред закриване, селкоопа го реорганизираха към окръга, предстояха избори.

Наш Ванчо вече се пребираше през 2-3 дни, безпокоях се за него да не катастрофира пиян.

Споделих със свекървата, а тя

'' Здрав мъж яде и пие, може и по чужди жени да ходи, за какво да идва при тебе,... ялова си ти, ялова крава, пък яловите ги трепят...''

               Вече не ми се и плачеше, претръпнах. Ходех като сянка.

следва.....