Любов? Наистина?
Виждам те и започвам да се вълнувам до степен, отвъд здравословното. Поглеждаш ме, подкосяват ми се краката и се спъвам. Заговаряш ме, забравям си мисълта и пелтеча. Когато си наоколо, не мога да се съсреодоточа и говоря несвързано. Липсваш ми преди да сме се разделили и нямам търпение да те видя отново. Приятелите ми ме изоставиха, защото не спирам да мисля и да говоря за теб. Следя дейността ти във Фейсбук и ходя на места, на които е вероятно да те срещна. Използвам всяка възможност за контакт с теб и си измислям недостоверни извинения за това. Издаде си ограничителна заповед, но когато те видя, нищо не може да изтрие инфантилната усмивка от лицето ми. Не спирам да те наблюдавам, дори да не ми обръщаш особено внимание, но в мечтите ми... О, в мечтите ми си гол!... Извинете, това на глас ли го казах?
Ех, колко налудничаво изглеждаме, когато сме влюбени! Не, благодаря! Алкохолът е единствената ми любов!
© Хелене Костадинова All rights reserved.
