Тази картина, която се състоя след падането на дървото, беше повече от ужасяваща. В колата бяха четирима младежи, които се бяха връщали от забава. Дървото беше паднало от страната на Луиз и Джонатан. Първият, който се съвзе, беше ДАниел. Той беше си ударил главата, но беше в състояние да се обади на бърза помощ и да помогне на приятелите си да излязат. Момчето беше много изплашено. Излезе от колата с ужасно главоболие, вдигна телефона си и позвъни за помощ. Веднага след това влезе отново в колата като събуди Малви. От главата й течеше кръв, но тя също дойде в съзнание. ДАниел отвори задната врата. Двамата видяха, че Луиз и Джо бяха затиснати от дървото. ДАниел веднага издърпа Луиза и я остави на земята в ръцете на Малви. Той отиде, за да помогне и на приятеля си. Извади го от колата, но момчето беше цялото в кръв, беше ужулил ръцете, главата и краката си. Дан опита да го съживи, но Джонатан все още беше извън съзнание. Момчето се уплаши много, провери му пулса и видя, че все още диша. Малвина се разплака, държейки Луиз в ръцете си. Тя я галеше по главата и се молеше да се оправят. Момичето дишаше, макар да се беше наранила доста, но също както и Джонатан и тя не идваше в съзнание. В този момент сякаш не им стигаше останалото, но последва още един трус, по-силен и от предишните. ДАниел хвана приятеля си и се приближи до Малви и Луиз. Момичето продължаваше да плаче от цялия този ужас, който се стовари върху тях. Дан я прегърна с цел да я утеши, но вътрешно в себе си и той се бореше с тези страх и ужас, които го бяха заляли като гореща вълна.

- Обади се на майката на Луиза. - Каза Дан на Малви. - Линейката може да не дойде, заради трусовете, но поне Мари ще се отзове. Момичето послуша ДАниел и се обади на майката на Луиз. Мари пребледня от ужас по телефона и се втурна към колата към мястото, на което бяха те. По пътя тя реши да се обади на Сюзан. След по-малко от 15 минути Мари вече беше на мястото. Тя се приближи към дъщеря си и се опита да я накара да се събуди. Нямаха алкохол в себе си, за да и даде да помириши спирта. Малви се сети, че в чантата си Луиза има парфюм. Не беше чак толкова силен, но все пак беше нещо. Момичето се втурна и донесе шишенцето. През времето, в което чакаха Мари, Дан съживи Джонатан, но той изпитваше силни болки в корема и не можеше да мръдне. При чутото, сърцето на Малвина се късаше от мъка. Тя отиде при момчето и започна да го гали по косата, хвана ръката му и въпреки болката, която изпитваше от удара се опитваше да му бъде подкрепа. След като подаде шишенцето с парфюма на Мари, Луиза продължаваше да е извън съзнание. В този момент дойде Сюзън и помогна на Мари и ДАниел да качат Луиза и Джонатан в колата, за да ги заведът до спешното. Въпреки че се обадиха на бърза помощ, те не се отзоваха. Нямаха нито свободни коли, нито лекари, които да изпратят по пътя. Това не беше единственото произшествие за тази вечер. Природата си каза тежката дума... Когато стигнаха до болницата, ДАниел беше хванал Луиз също като булка, но не, за да отиват към ритуалната зала, а за съжеление отиваха в болницата. Джонатан опитваше да върви до количките, които им предоставяха санитарите, като Сюзан и Малви го държаха. Мари изтича към рецепцията и каза за трагедията. Един от свободните лекари пое случая, като нареди на няколко стажанта да подготвят легла за младежите. Докторът прегледа Луиза и я сложи на системи. Той ги успокои като им каза, че ще се оправи просто и е нужна почивка. Джонатан още беше в съзнание, но беше доста замаян. Сложиха го в една стая, където да поспи, за да може да си почине. Промиха и превързаха раните му. ДАниел им спомена, че приятелят му изпитва болка в корема. Лекарят повдигна блузата и видя, че има голяма прободна рана. Той веднага каза на една от сестрите да му донесе необходимите уреди, за да може да зашие раната. Малви и Джонатан също бяха прегледани от един от стажантите, той превърза и проми и техните рани. За щастие не бяха сериозни. Мари се беше успокоила вече, не беше толкова уплашена след като докторът и беше казал, че дъщеря й ще се оправи. Тя се обади на Едуард, за да му съобщи. Той и каза, че тръгва. За щастие трусовете вече спряха и след няколко минути майките на Малви и Джонатан също бяха в чакалнята. Всички ходеха наляво, надясно изпитвайки голяма загриженост, страх и мъка заради случилото се. След около час докторът каза, че Луиза се е събудила. Позволи им да я видят, но ги предупреди да не вдигат много шум, защото тя трябва да си почива. В същата стая, след зашиването на раната, беше преместен и Джонатан, но той все още не беше отворил очи.

- Как си, миличка. - втурна се Мари и прегърна дъщеря си.

- Добре съм, мамо. Не се притеснявай. - усмихна се момичето. ДАниел и Малвина стояха до нея и й се усмихваха, като й казваха с поглед "добре дошла отново при нас". Може би от лекия шум, който вдигнаха с прегръдките към Луиз, Джонатан също дойде в съзнание. Майка му се втурна към неговото легло и го целуна по челото.

- Уплаши ни много, момче. - каза тя с усмивка. Джонатан я погледна и също се усмихна.

- Другите добре ли са? - попита загрижено момчето. Дан и Малви се приближиха към неговото легло, за да успее да види, че са добре.

- Ето ни, добре сме. - усмихна се Малви.

- А, Луиза? Как е тя? - с пребледнял поглед запита Джо.

- Тук съм, Джо. Аз също съм добре. - обади се от леглото Луиза и му помаха. След всичките насъбрани отрицателни емоции родителите се изнесоха от стаята, като оставиха Дан и Малви да се сбогуват, тъй като трябваше да ги оставят да поспят. Поне щяха да са двамата в скучната болница. Малви се приближи до Джонатан и го целуна по бузата.

- Много ни уплаши. - каза тя.

- Знаех си, че целувките ти не са импулсивни. - каза той. Дори и в най-тежките моменти, чувството му за хумор и усмивката му не слизаха от лицето му. Усмивката общо взето беше като мото на цялата им компания.

- Боли ли те нещо? - попита го Малви.

- Не, добре съм. - отговори момчето. - Ще дойдете утре да ни видите отново, нали? - обърна се той към Малвина и ДАниел.

- Разбира се! Още сутринта за закуска. - каза Дан.

Той се приближи, целуна Луиза и отиди към Джо. Чукна го по ръката, изчака Малви да се сбогува с Луиз и излязоха от стаята. Двамата се запътиха към изхода на болницата, като още от вечерта се уговаряха за сутрешната им среща. Двамата се разделиха. Дан я целуна приятелски по бузата и влезе в колата на майка си. Малви също влезе в колата на своите родители и потегли. Майката на Джонатан и на Луиза решиха да изпият по кафе и след това да се приберат. Те все още бяха потресени от факта, че не могат да приберат децата си. Фактът, че не са в собствените си легла, ги караше да изпитват огромно притеснение. Техните две деца бяха пострадали най-много и то най-вече Джонатан. След силното кафе, което изпиха от автомата на болницата, двете потеглиха към домовете си.