Моето име е раб божи Евтимий (Εὐθύμιος). По милостта на единствено правия наш Бог, аз бях роден в самата столица на Божието царство, което се нарича Романя*. Родителите ми бяха високопоставени благородници, чиято воля имаше тежестта на закон в ромейската столица. Те имаха благоразумието да създадат едно единствено дете, което да изучат, и на което да предадат цялата позната на човечеството до тоя миг мъдрост. Имах щастието да пътувам и да се образовам в по-голямата част от някогашните ромейски градове като Антиохия, Газа, Александрия, Ефес и много други просветителски центрове. Обиколих много от земите на франките* и усвоих латинския език до съвършенство. В едно свое пътуване до Рим аз се сблъсках с цялото благолепие на този велик град. Душата ми плачеше за изгубената някога слава на ромейската държава. Аз копнях да видя Римската империя отново в пълната й светлина – от Гибралтар до Месопотамия. Очите ми се пълниха с незасъхващи сълзи, гледайки временното състояние на Империята. Йоан V ...