Любов в бутилка
Любовта на някои хора е като бирата – пийнеш една-две в края на горещите, летни дни. Не е силна, но те разхлажда. А колкото повече пиеш – толкова повече се губи вкусът и‘. През денят няма да забележиш, че стои в хладилника, но когато вечерта дойде, а ти се прибереш изморен, се надяваш, че тя все още си стои там.
Други пък обичат като виното – пиеш го на хубава вечеря, съчетаваш го с храната. Много хора не забелязват разлика между хубавото вино и това за три лева от промоцията. Само един истински познавач може да оцени вкусът и аромата на едно същински добро вино. Да оцени плодът, от който е създадено и да му се наслади бавно, без да прекалява. А останалите... те просто пият вино.
На трети любовта им е като ликьора – сладка в началото, не усещаш чашката, после втората, третата... И така до дъното на бутилката. След това сладостта, която си изпитал в началото изчезва и остава само горчивият вкус на разкаянието.
Четвърти обичат така, както пият коняк – дават прекалено много, пък не получават почти нищо в замяна. И въпреки това продължават да дават. Дали заради скъпият му вкус или заради самата идея, само те си знаят.
За пети пък любовта е като да отвориш бутилка шампанско – изпълнена със смях и веселие, започваща с гръм, завършваща с една захвърлена, празна бутилка и човек, отдал се вече на друг вид алкохол.
Трети предпочитат уискито – затопля гърлото и отпуска тялото още на първата чашка. Обаче прекалиш ли, тази топлина от началото може да се превърне в изгаряща болка.
Аз ли? Аз отказах алкохола.
© Павлета Павлова All rights reserved.
