Суетите на пролетта предаваха последното си жизнено дихание в жилите на все още търсещите човешки същества. Лятото не се и опитваше да се налага. То знаеше, че го чакат за да полудуват под сияйните лъчи и топлите му нощни сенки. Две личности – подвластни на сезонните влияния и собствените си терзания щяха да го прегърнат, зажаднели за любовния му подтик. Кои бяха те? - Лопес, по-скоро млада, не искаше да повярва, че животът ще изтече без да успее да намери истинското щастие и Кевин - по-скоро смешен в желанието да загърби нещото, което сам бе сътворил. Миналото – това ги измъчваше, а празнотата не успяваше да ги погълне. Така бе зейнала, че бълваше заразата си в трескавото им работно усилие да притъпят болките си... И се намериха. Тя нахълта в така наречения му дом, за да почисти с машината на неизвестността остатъка от спомени, а той връхлетя отгоре сякаш щеше да смаже самотата. Разбра ги само авантюрата. Именно тя им показа колко са еднакви.
Заслепени от препускането си, телата им за ...