2.01.2009 г., 10:05 ч.
Любовната песен на мотрисите
Произведението не е подходящо за лица под 18 години
4 мин за четене
Суетите на пролетта предаваха последното си жизнено дихание в жилите на все още търсещите човешки същества. Лятото не се и опитваше да се налага. То знаеше, че го чакат за да полудуват под сияйните лъчи и топлите му нощни сенки. Две личности – подвластни на сезонните влияния и собствените си терзания щяха да го прегърнат, зажаднели за любовния му подтик. Кои бяха те? - Лопес, по-скоро млада, не искаше да повярва, че животът ще изтече без да успее да намери истинското щастие и Кевин - по-скоро смешен в желанието да загърби нещото, което сам бе сътворил. Миналото – това ги измъчваше, а празнотата не успяваше да ги погълне. Така бе зейнала, че бълваше заразата си в трескавото им работно усилие да притъпят болките си... И се намериха. Тя нахълта в така наречения му дом, за да почисти с машината на неизвестността остатъка от спомени, а той връхлетя отгоре сякаш щеше да смаже самотата. Разбра ги само авантюрата. Именно тя им показа колко са еднакви.
Заслепени от препускането си, телата им забравяха за страданията, но ненадейно се натъкваха на белезите у другия. Симетрични, като хармонията на съдбата, те вероятно искаха да се слеят, за да не се загубят след някое изненадващо сгромолясване на ежедневните обстоятелства. Двамата влюбени на разбираха дали това е поличба за бъдеще или отпечатък, припомнящ им минали грешки. Все едно – те не мислеха. Заклещени в тайните си сънища не спираха да обикалят из ъглите на самотните си мечти, но сега заедно. А любовта бе щастлива – отново бе успяла да преобрази с музата си двама обикновени. Това ѝ бе работата. Такава и бе славата – на почтена улична дама, разтурваща рутината на всякакви хора. Лопес и Кевин не разбираха как бяха попаднали в тазгодишния ѝ летен списък – нали по принцип не печелеха нищо...
Строгите служебни задължения на жената, както и вманиачаването ѝ в домашните навици толкоз я бяха угнетили, че изведнъж се оказа в безтегловност. И при него не бе по-различно. В пустошта на изгубените му надежди долетя птичка – странна и невиждана досега, сигурно от някакъв рай. Той я гледаше и неусетно се подчини на красивия ѝ устрем към идеалното. Тя пърхаше наоколо и чуруликаше песен, която го подлудяваше, но той не се противеше. Вече нямаше и релси. Всички „влакове” бяха дерайлирали и танцуваха заедно с тях – разбираха, че са въвлечени в чудо – за пореден път възвишеното чувство бе извадило най-красивото от душите на две човешки създания. Обичта ги бе превърнала в най-щурата двойка. Романтичните им изблици, денем, обръщаха гръб на всичко обичайно, а нощем ставаха атракция на безкрайни фиести. „Мотрисите” не спираха да подскачат, усещаха, че трябва да запомнят тези мигове на лудост. Защо ли не вярваха, че може да има и край...? Утрето ги плашеше, разбираха, че животът продължава, а идваше и есента. Все още тайно, но настойчиво надникваше в емоциите, за да им припомни, че е приютила в своята програма остатъци от служебните ангажименти на пролетта. Влюбените и тяхната компания, обаче, инатливо извръщаха глава при мисълта за бързащите хладни дни. Отново пускаха музиката силно, надявайки се да прогонят неизбежното. Предстоеше им раздяла и смътна неизвестност, в която Кевин трябваше да започне нова работа, далеч от безутешната Лопес. Как щеше да живее сега? - нали му се бе отдала изцяло. И решиха да се оженят. Напук на законите си направиха пръстени и сребърно сърце, което разделиха на две, за да го носят на верижките си. Но дали то имаше сила да надвие идващите обстоятелства и странностите в характера им. Сватбата бе тайна. Организираха си сутрешен ритуал със свещеник, кум и кума, а после го "поляха" в близък ресторант с китайска храна. Какво, че тя бе обвързана с друг мъж и пред Бога и държавата. Те знаеха, че прегрешават, но искаха да вярват, че новата им любов ще е по-силна от минало и бъдеще.
Радиото също не остана безучастно и старателно отбелязваше пулса на купона, но и той не го пропусна – влезе и там, както винаги изненадващо и почти с трясък. Една водеща с топлина в гласа си внасяше звезден привкус на тази изпепеляваща връзка месеци наред. Искаха да и благодарят – обичаха я. Сега всички бяха заедно и се смееха, разказвайки си и малките подробности на изумителното изживяване. Още една мечта се сбъдваше. „Началник-гарата” им подари това вълшебство от чудодейната си фуражка. Целият град разбра отново за тях. „Мотрисите” се насладиха по своему на славния си миг. Усмивки украсяваха лицата им. Така тръгнаха към тайната си квартира, която с охота цяло лято приютяваше сляпата им обич и веселяшката им компания...
Луната грееше и след едно питие всички се усамотиха по леглата си. Не мина и час в тишина и въздухът пак потръпна – този път от раздирателния плач на Лопес – Кевин бе решил да отпътува за новата си служба на идната утрин. Тя го молеше да остане още малко, но той си бе наумил, че вечерта в радиото е последната украса на всичко случило се. Спомена за нея щеше да го топли по време на раздялата. Опита се да успокои момичето си, но не успя. Началник гарата, кумът и плачещата жена му помогнаха да се приготви... С изумление разбраха колко са били „луди”, когато извадиха едно изгубено дистанционно за музикална уредба не откъде да е, а от вратичката на хладилника...
... Близо до автогарата Лопес и Кевин се целунаха, не за последно. Обещаха на любовта да останат заедно...
Заслепени от препускането си, телата им забравяха за страданията, но ненадейно се натъкваха на белезите у другия. Симетрични, като хармонията на съдбата, те вероятно искаха да се слеят, за да не се загубят след някое изненадващо сгромолясване на ежедневните обстоятелства. Двамата влюбени на разбираха дали това е поличба за бъдеще или отпечатък, припомнящ им минали грешки. Все едно – те не мислеха. Заклещени в тайните си сънища не спираха да обикалят из ъглите на самотните си мечти, но сега заедно. А любовта бе щастлива – отново бе успяла да преобрази с музата си двама обикновени. Това ѝ бе работата. Такава и бе славата – на почтена улична дама, разтурваща рутината на всякакви хора. Лопес и Кевин не разбираха как бяха попаднали в тазгодишния ѝ летен списък – нали по принцип не печелеха нищо...
Строгите служебни задължения на жената, както и вманиачаването ѝ в домашните навици толкоз я бяха угнетили, че изведнъж се оказа в безтегловност. И при него не бе по-различно. В пустошта на изгубените му надежди долетя птичка – странна и невиждана досега, сигурно от някакъв рай. Той я гледаше и неусетно се подчини на красивия ѝ устрем към идеалното. Тя пърхаше наоколо и чуруликаше песен, която го подлудяваше, но той не се противеше. Вече нямаше и релси. Всички „влакове” бяха дерайлирали и танцуваха заедно с тях – разбираха, че са въвлечени в чудо – за пореден път възвишеното чувство бе извадило най-красивото от душите на две човешки създания. Обичта ги бе превърнала в най-щурата двойка. Романтичните им изблици, денем, обръщаха гръб на всичко обичайно, а нощем ставаха атракция на безкрайни фиести. „Мотрисите” не спираха да подскачат, усещаха, че трябва да запомнят тези мигове на лудост. Защо ли не вярваха, че може да има и край...? Утрето ги плашеше, разбираха, че животът продължава, а идваше и есента. Все още тайно, но настойчиво надникваше в емоциите, за да им припомни, че е приютила в своята програма остатъци от служебните ангажименти на пролетта. Влюбените и тяхната компания, обаче, инатливо извръщаха глава при мисълта за бързащите хладни дни. Отново пускаха музиката силно, надявайки се да прогонят неизбежното. Предстоеше им раздяла и смътна неизвестност, в която Кевин трябваше да започне нова работа, далеч от безутешната Лопес. Как щеше да живее сега? - нали му се бе отдала изцяло. И решиха да се оженят. Напук на законите си направиха пръстени и сребърно сърце, което разделиха на две, за да го носят на верижките си. Но дали то имаше сила да надвие идващите обстоятелства и странностите в характера им. Сватбата бе тайна. Организираха си сутрешен ритуал със свещеник, кум и кума, а после го "поляха" в близък ресторант с китайска храна. Какво, че тя бе обвързана с друг мъж и пред Бога и държавата. Те знаеха, че прегрешават, но искаха да вярват, че новата им любов ще е по-силна от минало и бъдеще.
Радиото също не остана безучастно и старателно отбелязваше пулса на купона, но и той не го пропусна – влезе и там, както винаги изненадващо и почти с трясък. Една водеща с топлина в гласа си внасяше звезден привкус на тази изпепеляваща връзка месеци наред. Искаха да и благодарят – обичаха я. Сега всички бяха заедно и се смееха, разказвайки си и малките подробности на изумителното изживяване. Още една мечта се сбъдваше. „Началник-гарата” им подари това вълшебство от чудодейната си фуражка. Целият град разбра отново за тях. „Мотрисите” се насладиха по своему на славния си миг. Усмивки украсяваха лицата им. Така тръгнаха към тайната си квартира, която с охота цяло лято приютяваше сляпата им обич и веселяшката им компания...
Луната грееше и след едно питие всички се усамотиха по леглата си. Не мина и час в тишина и въздухът пак потръпна – този път от раздирателния плач на Лопес – Кевин бе решил да отпътува за новата си служба на идната утрин. Тя го молеше да остане още малко, но той си бе наумил, че вечерта в радиото е последната украса на всичко случило се. Спомена за нея щеше да го топли по време на раздялата. Опита се да успокои момичето си, но не успя. Началник гарата, кумът и плачещата жена му помогнаха да се приготви... С изумление разбраха колко са били „луди”, когато извадиха едно изгубено дистанционно за музикална уредба не откъде да е, а от вратичката на хладилника...
... Близо до автогарата Лопес и Кевин се целунаха, не за последно. Обещаха на любовта да останат заедно...
© Агапея Полис Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
