Любовникът

Гледаше ме втренчено и палеше цигара след цигара. От известно време сядаше на сепарето срещу моята маса и докато пиеше обичайните си три кафета с кола не сваляше погледа си от мен. Не знаех с какво съм предизвикал интереса И, но не ме и интересуваше особено. Аз изпивах своите петдесет грама бренди, преглеждах набързо вестника. Всеки ден едно и също. Не бързах да се прибера от работа. Никой не ме очакваше в празния апартамент. Допих брендито, платих и когато се приготвих да тръгвам, тя ме покани при себе си. Подвоумих се, но отидох.
-   Наблюдавам те от няколко дни. Все сам, замислен. Сядаш на едно и също място, поръчваш си едно и също всеки път...
-    Забелязали сте го.
-    Забелязах. Нека сме на „Ти”. Ок. Младена се казвам, за приятелите съм Ени. На четиридесет и осем съм, мъжът ми почина преди време. Инфаркт... докато ме задоволяваше.
-   Пряма си. Аз съм Виктор. На тридесет и една. Работя в счетоводна фирма. Приятелката ми ме напусна миналия месец след близо две годишна връзка. Различията между нас се оказаха прекалено големи. Тя си падаше по живота извън дома ни. Аз съм привърженик на домашния уют и развлеченията в него. Освен това и прекалено натоварваше бюджета ми с излишните си покупки. Много често ненужни неща.
-   Това ли се оказа единствената причина? Да не би и за нещо друго... – Ена ме погледна многозначително.
-   Не. Там всичко е тип-топ. Не сме имали проблеми в тази област. Макар, че...
-   Ти или тя, някой е предпочитал нещо специално.
-    Аз. Виж, не съм някой секс маниак, но обичам, когато го правим да има всичко. Не колко пъти, а как. За нея освен стандартната „мисионерска” поза и в редки случаи отгоре, другото е изгъзици. Извинявай за израза!
-     Разбирам. Много мъже и жени не могат да преодолеят пуританското, което им е втълпено от родителите. А защо само бренди и то петдесет?
-    Не съм се замислял. Не ме влече алкохолът. Просто профилактично, след работа. А брендито ми допада на вкус.
-    Сега какво ще правиш? Имаш ли планове?
-     Не. Прибирам се, вечеря и после пред телевизора.
-     Ще те попитам нещо, но отново ще съм откровена. Искаш ли да отидем у нас и да правим секс? Неангажиращ и разтоварващ секс.
-    Доста си откровена с непознат и то току-що запознала се с него.
-     Виж, не искам да ме мислиш за някоя курва. Но като всяка жена и на мен ми се иска това. Но не искам да е със случаен човек. Достатъчно наблюдавам различни мъже. Разговарям с тях и ако преценя правилно човека, тогава. Освен това харесам ли партньора си, говоря с него и за друго.
-   За какво друго?
-    Ако дойдеш и те харесам, тогава.
Ени плати сметката си и тръгнахме с колата И. Живееше в двуетажна къща, на края на града. Малко градина отпред, посадена с трева и цветя.
-     Хубаво е тук.
-     Да. Мъжът ми, Бог да го прости, обичаше да седи тук вън през лятото.
Влязохме вътре и Ени ме заведе до една врата.
-     Тук е банята. После ще те чакам хей там отсреща.
Докато взимах душ, чух как се разнесе приятна мелодия из къщата. Когато излязох, тя ме чакаше облечена в красив червен халат. Хвана ме за ръка и ме поведе към спалнята си. Пред леглото се спря и разтвори халата си. Занемях. За жена на нейните години изглеждаше перфектно. Малки гърди, стегнато тяло без нито едно косъмче по него. Само мъничка татуирофка на роза в дясно под пъпа.
-    Хареса ли ти гледката? Сега искам аз да видя какво представляваш.
Махнах кърпата, която бях увил около кръста си.
-    Мисля, че ще бъде всичко наред. Ела...
Направихме го... Направихме си хубав секс.  Лежахме на леглото и си говорехме.

-   Хареса ми! Вярно, малко претупваш някои неща, но ще се научиш. Това се учи цял живот. Повярвай ми. Мъжът ми много го биваше в секса. Той ми беше като учител. Жалко, че си отиде.
-     Ени, съжалявам, ако съм те разочаровал!
-     Не, не си. Напротив, казах, че ми хареса. Не искам да бъда нахална, но какво ще кажеш да бъдем заедно известно време? Ще имаш свободата да си тръгнеш, когато пожелаеш, ще можеш да имаш приятелка. Връзката ти с мен ще бъде единствено сексуална. Нуждая се от това поне през ден. Иначе се скапвам. Действа ми зареждащо. Помисли си, не ми отговаряй веднага. Други ден ще те чакам пак в онзи бар. Когато дойдеш, ако си съгласен, ще седнеш при мен, ако ли не – ще отидеш на своето обичайно място. И ще продължим живота си по стария си начин. Освен това, ако се съгласиш, ще узнаеш и третото ми условие. Сега се облечи и тръгвай! Ще ти извикам такси.
Качих се на таксито и си тръгнах. През целия път от главата не ми излизаха думите на Ени. Как да постъпя? Какво трябваше да направя? Каква игра играеше тя и какво беше третото условие? Имах ден за размисъл.

Следва продължение...