ЛЮБОВНО ПИСМО
1 min reading
Здравей ЛЮБОВ МОЯ. Дните ми без теб са тъжни и пълни с горчиви сълзи. Дори и слънчевият ден е мрачен, дори и бялото е черно в моите очи, защото в сърцето ми боли, има празнина, която скърби. Мисълта, че те няма, че си с друга изгаря моето сърце и капят ли капят сълзи по тъжното лице. Дори сред хора аз съм сама, сама съм в своята тъ ма и тръпне сърцето, тръпне от страх, че няма надежда, няма изход от тази болка.Единственият миг в който няма тъгa е през нощта - в съня, когато заспя ти си с мен всяка нощ и всеки ден. Всичко е като преди и пламък в очите ми гори. Но защо нощта не продължи и на сутринта отново ме боли. Още един ден на тъгa и безмилостна болка! Ходя по брега и слушам вятъра. Той шепне твоето име. Пронизва ме и в мислите си ти се моля - "Прегърни ме"! Но ти не чуваш моя вик и нахлува студа в онази празнина, която остави ти. Тялото започва да изстива, но едничко място още там гори и това е споменът, това сме аз и ти. Студът пълзи и дори сърцето замръзва. Вече не боли, само студ из тялото кръжи. Ще стигне ли до единственото топло кътче в моята душа, ще стигне ли или ще продължи в нощта. Остава малко време и отговорът сам ще долети. Какво ли ще ме сполети? По - добре вятърът да замрази и горчивите сълзи. Това ще бъде краят, само спомен ще гори. Това ще са единствените следи от "АЗ И ТИ"!!! Така, че сбогом моя любов. Може да се срещнем в друг живот. И тогава не ще има човек, обичал те повече от мен, молил със сълзи на очи да се върнеш и всичко да е като преди. Казвам ти "ОБИЧАМ ТЕ" и вече мога да позволя на студа да замрази и ума. Сбогом и помни, някога пак ще има "АЗ И ТИ"!!!
© Черната Далия All rights reserved.
